Изненада

ОНЯ ДЕН СЕ ПОРЯЗАХ И КАКВО БЕШЕ ОЧУДВАНЕТО МИ,ЧЕ ОТ РЪКАТА МИ ПОТЕЧЕ ...СИНЯ КРЪВ. НИТО ВРЕМЕТО,НИТО МЕТАМОРФОЗИТЕ МУ УСПЯХА ДА СЛОМЯТ АРИСТОКРАТА В МЕН И ДА ПРОМЕНЯТ СИЛНАТА МИ ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ,ЕМОЦИИ И РАЗНООБРАЗИЕ.

Добре дошли в моя личен БЛОГ


Нямам претенции нито да е най-добрия,нито да е най- красивия! Важно е ,че го има! Желая коментарите Ви да са добронамерени,защото иначе ще бъдат изтрити!
Надявам се на Вашата добросъвестност и адмирации на това,което съм направил с едната цел - да Ви допусна по-близо до себе си !
Наскоро ,без да искам изтрих БЛОГА си. Този БЛОГ! Страхотно се ядосах!Зазвънях къде ли не - включително и в централата на GOOGLE (там работи синът на мой добър приятел). Мобилизирах цяла рота ХАКЕРИ, посетих комшията си Гошо Маринов,който е голям спец по компютрите, с когото написахме е-мейл до администраторите на BLOGER иии... О-О-О, НЕБЕСА ! Възстановиха ми БЛОГА! Благодаря им от все сърце!Междувременно си направих нов БЛОГ и сега ще водя и двата.Оттук ще влизам в новия си БЛОГ, а оттам в този.

29 септември 2007

ИЗЛОЖБА НА ПТИЦИ И ЕКЗОТИЧНИ ЖИВОТНИ

Декоративни таралежчета от ЮАР










Тази година изложбата на гълъби,птици и екзотични животни беше изключително масова .Толкова много народ на едно място отдавна не съм виждал. Имаше всичко по- малко гълъби, декоративни кокошки,пауни, зайци, японски петлета, токачки, кучета, папагали, змии, рибки, гущери имаше един малък папагал "Жако" и няколко двойки декоративни таралежчета . Видях даже и стадо патки....Преобладаваха гълъбите, но ми се стори че нямаше елитни гълъбовъди този път.Хората се бяха подредили сами по края на пистата в два кръга,изложили стоката си и щъкаха насам натам да хванат някой "балък" или тях да ги прекара някой "специалист" по гълъбите.
Организацията на изложбата просто отсъстваше.Въпреки че има няколко НПО по тази тема никой не си беше мръднал пръста - да организира конференция или среща или каквото и да е .Беше пълно с шатри и микробуси продаващи кебапчета,бира и лимонада.Само дето не се чуваше чалга. Мястото беше великолепно - стария мотостадион, хора имаше отвсякъде.Не се мярна нито едни кандидат кмет освен Румен Русев от "АТАКА". Обиколих два пъти изложбата,поприказвах с този- онзи по най -различни теми, направих някоя и друга снимка и се прибрах. И си викам ,ако се разровя из Интернет кой зане колко природозащитни проекта ще открия,кой знае що пара се е изяла ,изпила и откраднала, а за същноста на проблема и неговия апогей - изложбата никой не си мръдна пръста.Жалко за любовта на хората към тези екзотични и красиви животни и птици. Въпреки всичко тя съществува и се развива. Хобито е по-силно от мизерията! Това е !

28 септември 2007

ПРЕСЛАВСКАТА "ЯКА"




Най- хубавите лозя, най-добрите сортове грозде,най-хубавото вино в България става точно тук. Преславската "яка" започва под Преслав непосредствено преди началото на Върбишкия проход ,продължава на изток покрай Драгоево,Хан Крум, Троица, Осмар, Дивдядово ( лозята на Шумен не влизат в този регион),Дибич, Васил Друмево, Илия Р. Блъсково, Благово,Овчарово,Костена река,Кладенец до Друмево.
Колко декара е незнам,но тук гроздето
озрява най напред, зрее бавно и спокойно , сортовете са добри и майсторите на вина са прочути.Навремето идваха от правителствената изба в Евсиноград да пълнят с грозде ТИР -овете си. Верно е, че сега тук почти няма частни изби, лозята са занемарени и изоставени, но тук таме някои майстори на елексира правят такива вина ,че и най -капризния любител на дионисиевия сок не може да не каже"Хммм-м-м-м браво на майстора!"
Чувам ,че Винпром Преслав ,който държи региона до Хан Крум е посял нови масиви,от които вече ще бере грозде.
Аз пия от прочутите осмарски майстори перфектно ШАРДОНЕ,КАБЕРНЕ ,ПЕЛИН и други букети кой от кой по-дъхав и пивък.
Димитър Димитров ( Мужика) от Осмар , който сам отглежда над 50 дка лозя и е изключителен майстор на ОСМАРСКИЯ ПЕЛИН, ШАРДОНЕ И КАБЕРНЕ, няма начин да не напълни поне едно 30-40 тона от този елексир.
Моя приятел даскал Богомил Мирчев и компания, сътавляваща Осмарския старейшински съвет ( във военния отдел на който членувам и аз) ,ще отворят обятията си за ценители като мен, участник в журито при дегустацията на вината в с.Осмар

27 септември 2007

ЧЕТЕТЕ И СРАВНЯВАЙТЕ!

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875

Обратно към [П.Р. Славейков] [СЛОВОТО]

МАШИНА ЗА СПОМЕНИ

Много пъти досега ми е идвало на ум да пропиша и то най -вече това,което е минало през "главата ми". Винаги съм се отказвал с оправданието,че трябва да правя още спомени,които по нататък да опиша. Моето поколение е от това на прехода от битово-патриархалните ценности към сексуалната, техническа и политическа революция.Казвам го това, защото този процес продължава и сега, но в такъв грозен и калпав вид ,че направо съжалявам тия,които през 1989 год бяха по на 15-16 години. Е, те пък нищо няма да разберат от живота. През моето детство не се говореше и не се използваха добавки в храните , нямаше"ментета", любовта беше на мода и се практикуваше относително дискретно. Но-о-о-о ,ето виждаш ли драги ми читателю....непрекаснато се обръщам назад, а това не е добре.Както казал едно време дядо поп"Щение има чадо,мощи няма" Скоро гледах един филм с Дон Джонсън и Мики Рурк,където двамата герои , попаднаха в една ситуация , в която изхода беше или смърт ,или оцеляване. И тогава единия герой каза "Или мъртъв пич или жив педал". Това не важи за мен ,защото ситуацията ,в която съм поставен не е толкова критична . Нооо ,напълно го подкрепям тоя... Marllboromen !

25 септември 2007

РУСЕ - МОЯТА ЛЮБОВ

Стана така ,че живота ми е тясно свързан с този град. Баща ми живееше тук и след завършване на 8 клас и несполучливия ми рейд(1963-1964 г) във Френската гимназия във Варна
(нея Господ пази я ) трябваше да продължа обучението си в Техникума по речно корабостроене и корабоплаване - Антон Иванов. Постъпих през есента на 1965 година в I -а курс на техникума , профил корабостроене. Но не искам да си пиша нито автобиографията,нито да изтъквам този или онзи факт от изпълнения с приключения,препятствия и бохемски изцепки мой живот. Искам да си припомня какво влияние оказа този град върху мен.
Тук ми се случиха много интересни неща. Понеже техникума по корабостроене беше елитен и единствен в Блъгария той беше пълен с бивши капитани далечно плаване, царски морски офицери в оставка, млади готини даскалици(няколко години по-големи от нас) току що завършили я ХТИ-София - даскалицата по химия Чипилова -.Музикалната академия - даскалицата по пеене, МЕИ - София - даскалицата по машинно чертане и др. Те просто ни възпитаваха в елитарен дух ,караха ни да мислим демократично,вместо да ни тъпчеха главите само с технически тремини и машинарии-те просто не бяха учители,а морски вълци и познаваха свободния свят.Имаше и тоталитаристи. Директора ни се казваше Цако Цаков- от с. Бутан ,Врачанско. Прическата и мустаците му бяха "а ла Хитлер".Всяка сутрин той стоеше на входа на техникума и проверяваше- кой как носи униформата ( тя беше като на моряците от военния флот), кой- как е подстриган, дали момичетата не са с къси поли и др дивотии,които ако не са по неговия вкус биваш изгонен и закъсняваш за час- което ти носи веднага 1/3 неизвинено отсъствие и като ги събереш 5 -хоп поведението ти пада с една едниница ( аз - горкия така и не се видях с примерно поведение през целия курс на обучение) За премеждията си по време на обучението в техникума ще пиша по -нататък.
В Русе за пръв път сърцето ми беше опърлено от любовта. В Русе бях член на бандата на "Лимонките" ,които тероризираха града, но никога нито откраднах ,нито се сбих с някого .Бях само аасоцииран член ,както се казва сега ? В Русе всяка неделя се провеждаха в ДНА яки концерти на рок музика като се надпеварваха няколко състава и ставаше такова дивеене,че все още не мога да видя подобно в настоящето наркотично време. При нас наркотици нямаше,но качествен алкохол и цигари - дал Господ. Те идваха от Западна Европа,чийто въздух се носеше из града.В Русе,за да продължа изучаването на любимия ми френски език се бях записал в школата по френски към небезизвестното читалище "Зора" ,където колежки ми бяха елитни секретарки,докторки,богати съпруги,учителки, актриси,оперни певици и други елитни дами,които ме канеха често на частни партита,където им изнасях безплатни консултации и "практически занятия " по "устен" френски. Тогава за пръв път влязох в хай-средите на града.Русе е много особен град.Изключително консервативен,аристократичен и много дискретен. Тогава разбрах ,че в града има десетина рода,които се женят помежду си,организират си частни партита,а дори имаше и няколко клуба - масонски,ротариански и други.Там не можеше да се проникне,но аз като франкофон успях да получа покана за няколко сбирки ,които ме изумиха.Приеха ме защото както казах в началото на БЛОГА във вените ми циркулира СИНЯ КРЪВ ( а и още прадядо ми е бил общински съветник в Русенски окръг през далечните 1899-1901 год). Пиеха се специални френски коняци, пушеха се специални западни цигари ( Дунава носеше всичко),пееха се специални песни и винаги имаше цигулки, пиано и нещо класическо в репертоара.
Срахотен скандал стана през 1967 година ,когато се разбра,че синът на банкера Буровь ще се жени за млада сервитьорка от бедно селско семейство.Това беше шок за аристократичните кръгове,а синът на Буровь беше около 40 годишен стар ерген,който беше показал собствен вкус.Аз го познавах добре,но пък не знаех кой е Буровь?Сега,като знам виждам ,че нямат нищо общо. Синът беше елементарен,а бащата -велик.Но шушукането се чуваше само в елитните родове и къщи. Чух го в къщата на г-жа Надя и г-н Нико,който е бил представител на английска фирма за селскостопански машини в Букурещ преди 09.09.1944 год. В Русе винаги е било спокойно .Там няма партизанско движение, няма нелегални,там е бил щаба на тила на една от германските армии през последната война.Имаше една еврейка Ана Вентура, убита като терористка, чийто баща беше дал пари за да я неутрализират - поне така говореха старите русенци.В Русе е имало специален елитен германски бардак за старшите офицери от щаба.
В Русе ме сполетя първата любов, там също изпитах и първото разочарование .Тук живях като персийски шах с пълен портфейл с пари дадени ми от баща ми , дядо ми и тайно от баба ми,а и много пъти и си купувах хляб 1/3 типов хляб за 5 стотинки, който като гладен звяр изгълтвах още зад ъгъла на фурната . Русе ми даде култура( а хванах Шуумен за.....),научи ме на обноски. В Русе работих цели седмици нощем като хамалин на гарата където разтоварвахме вагони със захар, със цимент , с каменна сол ( отвратително е - вервайте ми )., за да имаме пари за "живот". От Русе е най -готиното ми гадже - арменка. Мога да пиша с дни за Русе. Няма друг такъв град в България. Въздуха на Русе е друг. Там започна първото движение за Екогластност, което сега искат да яхат голяма група от лумпени.Русе е перлата на българското Дунавско крайбрежие и не само българското,а на цялото крайбрежие на красивия бял Дунав. С Русе може да си "сверява" часовника всеки интелигентен българин.Русе ще остане в сърцето ми докато съм жив .Русе е моята споделена любов !

OKTOBERFEST



Празникът, който се провежда всяка есен - от средата на септември до началото на октомври, тази година ще продължи до 3 октомври.

Началото на традицията се поставя през октомври 1810 г. по време на венчавката на баварския престолонаследник Лудвиг.

Тържествената церемония за началото на празника както всяка година премина под звуците на химна "Да пием, за да е всичко благополучно".

Кметът на баварската столица Кристиан Уде изби чепа на първото буре в присъствието на почетните гости и нетърпеливите посетители. Първата халба от любимата на баварците напитка от хмел бе поднесена на баварския премиер Едмунд Щойбер.

Въпреки поскъпването на бирата, се очаква празникът да бъде посетен от повече от шест млн. любители на напитката, които ще дегустират марките на няколкостотин производителя, подкрепяйки се с разнообразни вкусотии на дългите дървени маси в разположените на площ от 31 хектара огромни павилиони, палатки и щандове.

Цената на литър бира се е увеличила от 7,30 на 7,90 евро за една година. Мюнхенските хотели са запълнени до последното място, а резервациите са направени прди половин година.

Месец преди събитието бе възможно да се намери някакво легло само в частна квартира и то ако на човек му провърви, разказват организаторите.

Миналата година гостите на Октоберфест донесоха на баварската столица близо един млрд. евро, от които 450 млн. директно на местата за увеселение и 300 млн. на претъпканите за случая хотели.

ТОВА МОЖЕ БИ Е НАЙ-ЗНАЧИМОТО И ЧАКАНО СЪБИТИЕ ПРЕЗ ЦЯЛАТА ГОДИНА В БАВАРИЯ. ПОДГОТОВКАТА МУ ЗАПОЧВА ВЕДНАГА СЛЕД КАТО СЕ ПОЧИСТИ ПЛОЩАДА ОТ НАСТОЯЩИЯ ПРАЗНИК. В НЕГО УЧАСТВАТ ЖИТЕЛИТЕ НА МЮНХЕН И ОКОЛНОСТИТЕ,ЦЯЛА БАВАРИЯ И ПОНЕ ПОЛОВИНАТА ГЕРМАНИЯ И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЦЕНИТЕЛИТЕ НА ДОБРАТА БИРА. КОГАТО ТРЪГНЕШ ПО АУТОБАНА ОТ МЮНХЕН ЗА НЮРНБЕРГ И ОТЛЯВО И ОТДЯСНО ВИЖДАШ САМО ЕДНО, МАСИВИ С ХМЕЛ ( ОТ КОЙТО СЕ ПРИГОТВЯ МАЯТА ЗА БИРА) МАЛКИТЕ ПИВОВАРНИ СА СТОТИЦИ,А ТРАДИЦИИТЕ ИМ ЗАПОЧВАТ ПОНЕ ОТ 200 ГОДИНИ. ПО ВРЕМЕ НА ОКТОБЕРФЕСТ-А СЕ СРЕЩАТ ПОЛИТИЦИТЕ С НАРОДА, ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ С ТЪРГОВЦИТЕ, РОДНИНИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ И ТОВА ЗА ВСИЧКИ Е ЕДИН БЕЗКРАЕН ПРАЗНИК.

24 септември 2007

Я ПОМНЮ ЧУДНОЕ МГНОВЕНИЕ

Паметника на А.С.Пушкин в Москва

Exegi monumentum.
   
Я памятник себе воздвиг нерукотворнОй,

К нему не заростет народная тропа,

Вознесся выше он главою непокорно
Александрийского столпа.

Нет, весь я не умру - душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит -
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит.

Слух обо мне пройдет по всей Руси великой,
И назовет меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой
Тунгуз, и друг степей калмык.

И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждая,
Что в мой жестокой век восславил я Свободу
И милость к падшим призывал.

Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно,
И не оспоривай глупца.

К ***

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьх грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежной
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твой небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как милолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

1825

22 септември 2007

КОВЬОРИТЕ НА ВРЕМЕТО И. .. ЛЮБОВТА !








Тези ковьори са правени от съпругата на брата на моя дядо , Николай. Дядо Николай е бил много умен ,весел и жизнерадостен човек. Свирел отлично на тамбура. Той завършва електроинженерство в Мюнхен около 1920 година.Оженва се за германка,с която се прибира в България. Гертруда е била перфектна шапкарка.Тя създава тези ковьори от картички изпращани от Германия ,от фронта през Първата световна война и по друг повод до семейството на прадядо ми. Ковьорите са сравнително добре запазени и са много оригинални. За съжаление дядо Николай се разболява от туберколоза и почива ,а германката се връща в Майнхайм ,откъдето е родом. Ковьорите обаче остават и сега за пръв път ги показвам. За мен те са шедьовър,а на обратната страна има много интересни надписи, които и сега ме вълнуват!Следващия път като си отида на село ще направя снимки на обратната страна на ковьорите,за да се видят надписите ( с голяма резолюция)

19 септември 2007

"БИБЛИЯТА" НА ЗАНАЯТЧИЙСТВОТО


Диагноза на "прочутата масова болест у нас - завистта; ...болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска";

17 септември 2007

ТРЯБВА ДА ЗАИГРАЕ САТЪРА



Този уред се нарича САТЪР. Служи за сечене на месо с кости, цепене на тикви,цвекло и други неща свързани с яденето на хората и животните. Когато е добре наточен и ти е писнало от всичко и от всички , и особено от конкретни хора САТЪРА е страхотно оръжие. Този сатър специално е много стар -над 100 годишен е. Миналата година го извадих от мазата, смених му дръжката,наточих го и сега е готов за действие. Или моята глава ще отреже ,или главата на някой поганец. Когато го чистих забелязах орнаменти,които или са сложени като белег на майстора ,който го е направил ,или са някакви тайствени знаци. Но каквото и да е сатъра е наточен ,а като няма калъч става и със сатър. Само да има глави за ..рязане ?

16 септември 2007

село БЛАГОЕВО












Сега ще сложа само този материал за селото ми,а по -нататък когато съм на кеф ще разкажа и повече.
Чак когато сложих снимките на селото в БЛОГА си виждам колко е зелено селото. Колко е свежа зелнината и колко наситена е тя на фона на къщите му. Няма толкова зелено село в Европа. Разбира се повечето дървета са плодни, а заедно с тях има и горски видове. Въпреки жестоката суша това лято повечето дървета оцеляха,дадоха плод и дори израснаха. Само в моята градина има поне 20 дървета- сливи,ябълки,орехи и праскови. Имам и лешник- троен, а също така и бръшлян и здравец. Грижата за цветята ми коства доста вадене на вода от кладенеца,който след дъждовете увеличи дебита си. Чешмите ,които са много из селото и извън него намалиха дебита си,нооо не пресъхнаха. Когато има вода има живот ,а вода в селото - дал Господ. Това говори за правилния избор на тези,които са го избрали за свое гнездо. Няма редки видове - с изключение на огромния дъб - горун,който ако можеше да говори би разказал доста интересни неща за историята на селото?

15 септември 2007

РОДИТЕЛСКОТО ТЯЛО

На тази снимка са родителите на баща ми дядо Дончо и мамето Митка. Тук дядо е гвардеец при Н.В.Борис III и е типично в български стил Дядо демонстрира часовника си и е седнал щото няма сили да стои прав,а мамето е права щото я боли дупето.
Тук са родителите на майка ми дядо Васил - офицер на Н.В.Борис III, баба ми Цанка, вуйчо Димитър и майка миТук са дядо ми и баба ми . Дядо е с железен кръст за храброст - награден през Първата световна война - лично от кайзера на Германия.Той е доброволец през Блаканката война,поручик през Първата световна война и подполковник - командир на 3 бронеизтребителна дружина през Втората световна война. Участва и в двете фази на войната.Единствената снимка на майка ми и баща ми !
мама

КРЪГОВРАТА НА ЖИВОТА


Та-а-а... след като активно участва в Либералната партия на Радославов ,който сменя министерски кресла като носни кърпи, прадядо ми внася по 100 наполеона на всяко от децата си (6 ) в банката на Радославов. Радославов избягва в Германия след първата национална катастрофа с авоарите на банката - в злато и дядо ми остава без пукнат лев.След известно време получава удар - инсулт и преди да умре събира синовете си и им казва.Който се занимава с политика от вас ще го лиша от наследство.Ноо наследството е вече в ...Германия.
На тази снимка е прадядо ми Малчо , прабаба ми Яна , дядо Дончо, мамето Митка и племеницата на дядо баба Пенка
Това е къщата на същата тази баба Пенка в с.Помощица Поповско. Майка и -сестра на дядо ми умира при раждането на брат и и ги оставя сираци.Баща им загива в Първата световна война. Дядо ми я взема при себе си и я отглежда заедно с баща ми След като става мома се оженва за дядо Димитър от съседното село и си построяват тази къща. Баба Пенка има едни син Кольо- бъчвар и дъщеря - Илка.Чичо Кольо има дъщеря - Пенка и син Стефко. Леля Илка пък две дъщери - Йорданка и Денка. С братовчедка си Денка се видях това лято в тази къща,която зет и е реставрирал и направил много красива.

МОЯ МИЛОСТ

Ученик във ФРЕНСКАТА ГИМНАЗИЯ ( нея Господ пази я )


Лейтенант -инженер от зенитната артилерия на Н.В.Тошо I Правешки

14 септември 2007

ПРАДЯДО МИ МАЛЧО ГЕОРГИЕВ ЦАНЕВ




МНОГО ИНТЕЛИГЕНТЕН И ПРОГРЕСИВЕН СЕЛЯНИН. АКТИВЕН УЧАСТНИК И ЧЛЕН НА ЛИБЕРАЛНАТА ПАРТИЯ НА Д-Р ВАСИЛ РАДОСЛАВОВ
ОКРЪЖЕН СЪВЕТНИК В РУСЕНСКИ ОКРЪГ (ПЪРВИЯ ОТ ТРЕТАТА РЕДИЦА ОТЛЯВО НАДЯСНО) ПРЕЗ 1899 - 1901 ГОД.