Много съм доволен от себе си.Тази снимка я намерих на село зад една друга снимка.Затова и така се е запазила. Войниците на снимката отначало нищо не ми говореха.Това лято като се разрових разбрах от един далечен роднина,че седналия войник в средата е неговия дядо Николай Христов Попов. Прякора на този мой роднина е Попското, защото произхожда от рода на по Иван Влаха-свещеник в миналото,който бил влах ,но и много плодовит. По-късно ми подариха една стара фотография на войници от 10 конен полк в Шумен , на която е и нашия съселянин Георги Обрешков- дядо на моя приятел и съселянин бати Каю Марицата,който за съжаление е напълно сляп. Този негов дядо се връща от Америка,където е на гурбет и се записва доброволец за участие в Балканската война.Не си го спомням този старец,но познавах брат му - дядо Денчо Обрешков- също участник в Балканската война.На снимката е десния войник . Моя дядо Васил Владев се записва доброволец за войната през 1912 година,когато е едва 17 годишен .Излъгва една година и ...заминава с 4 пионерна дружина на 43 шуменски пехотен полк.
Та по-нататък... Третия не го познавах. В неделя посетих един братовчед-втори,кого то не познавах,но разбрах от друга моя братовчедка,че живее в село Студенец ( на 8 км встрани от пътя Шумен-Разград ,след село Побит камък ) Като седнахме погледа ми се заби в стената .Там видях да виси ...тази снимка. Веднага я откачих и го разпитах.Оказа се че най-левия на снимката е мъжа на сестрата на дядо ми Дончо и е неговия дядо,който е баща пък на дядо Рашко баба Пенка,отгледана от дядо ми ,заедно с баща ми и по-късно женена в село ЯРДЪМ ( ПОМОЩИЦА-ПОПВОСКО ). Казва се Димитър Рашков роден през 1883 год. Тука като войник в 8 КОНЕН РАЗГРАДСКИ полк. Този човек знам от дядо си,че е убит 1918 год при Владая при т.н. Войнишко въстание, което не е никакво въстание ,а опит за метеж на недоволните и изоставени войници на македонския фронт през 1918 година. След смъртта на този човек той оставя две сирачета,които по- късно отглеждат дядовците им . Дядо ми взема да отгледа и ожени племенницата си - баба Пенка, а бащата на Димитър взема и отглежда и възпитава сина му - дядо Рашко . И двамата прекрасно ги помня и имам добри спомени за тях като почтени и свестни хора.
Така оживяват старите снимки ,а аз се опитвам да им дам нов живот,като ви разказвам това и ви показвам и снимката.Тук и тримата са млади войници- около 20 годишни, а дядо Димитър е убит на 35 години ,като запасняк.
