Изненада

ОНЯ ДЕН СЕ ПОРЯЗАХ И КАКВО БЕШЕ ОЧУДВАНЕТО МИ,ЧЕ ОТ РЪКАТА МИ ПОТЕЧЕ ...СИНЯ КРЪВ. НИТО ВРЕМЕТО,НИТО МЕТАМОРФОЗИТЕ МУ УСПЯХА ДА СЛОМЯТ АРИСТОКРАТА В МЕН И ДА ПРОМЕНЯТ СИЛНАТА МИ ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ,ЕМОЦИИ И РАЗНООБРАЗИЕ.

Добре дошли в моя личен БЛОГ


Нямам претенции нито да е най-добрия,нито да е най- красивия! Важно е ,че го има! Желая коментарите Ви да са добронамерени,защото иначе ще бъдат изтрити!
Надявам се на Вашата добросъвестност и адмирации на това,което съм направил с едната цел - да Ви допусна по-близо до себе си !
Наскоро ,без да искам изтрих БЛОГА си. Този БЛОГ! Страхотно се ядосах!Зазвънях къде ли не - включително и в централата на GOOGLE (там работи синът на мой добър приятел). Мобилизирах цяла рота ХАКЕРИ, посетих комшията си Гошо Маринов,който е голям спец по компютрите, с когото написахме е-мейл до администраторите на BLOGER иии... О-О-О, НЕБЕСА ! Възстановиха ми БЛОГА! Благодаря им от все сърце!Междувременно си направих нов БЛОГ и сега ще водя и двата.Оттук ще влизам в новия си БЛОГ, а оттам в този.

18 септември 2011

ОТ МЕДЕЦА НА ОТЕЦА

ОТ МЕДЕЦА НА ОТЕЦА





Така пише на буркана с акациев мед,който ми подари отец Михаил Михайлов при посещението ми тази година на мемориала-костница край село Шуменци (Дайдър) тази година. Там присъства и разградския кмет Денчо Бояджиев,който според мен трябваше да дръпне една високо патриотична реч, с която да просълзи напечоното до 35 градуса множество,но вероятно от скромност ,не го направи.
Този мед е събиран от пчелите на отеца от гората”Болата”, в която през септември 1916 година са се водили жестоки боеве между 19 пехотен Шуменски полк и румънците. Тези липи са напоени с кръвта на командирите и бойците от полка и меда от тях действа много патриотично.След като си намазах филията с масло и с този мед ме обзе специална тръпка. Грабнах дядовата Манлихера,поставих щика,запасах паласките,закачих манерката,сложих раницата и тръгнах.Но на вратата спрях. Няма враг нито от север ,нито от юг ? Позамислих се и се огледах.Врага е в нас.Ние самите сме си врагове вече. Жестоката завист ,омраза,ненавист са най-големите ни врагове,които ни пречат да вървим напред.Върнах се,смазах отново Манлихерата,оставих снаряжението и се замислих. Тези наши”врагове” ни побеждавт успешно.Нищо не е в състояние да ги „победи”. Меда ме възбужда и тласка напред,а мислите и анализите,които правя не ми позволяват да направя и крачка .Те са невидими.Те са в нас.В нашата народопсихология, в нашето ежедневие. Те ни мачкат и побеждават всекиденвно.Те ни карат да се лутаме между стотиците политически партии,мажду излислената политическа класа,между НАТО и Русия,между ЕС и САЩ. Няма враг,а сме победени.Народа страда тежко,икономиката ни е срината, с две думи положението ни е катастрофално.Манлихерата,която ни е спасявала многократно този път не може да ни спаси.Трябва нещо друго? Но какво е то?Питам се и не знам отговора? Тоест знам го,но не знам оръжието, с което можем да победим този враг-дълбоко впит в нас.Надеждата в монархията рухна,с този измислен цар,който се върна от Испания. Президентска република трудно ще се реализра в България, а този тип управление „ три в едно” ,оказа се ... уви не работи.Нито социализма разрушихме,нито демокрацията построихме.Бозата е пълна.Не можем все още да разберем простата истина,че всеки би ни помогнал,но никой няма да дойде да ни оправи кашата, в която все по –дълбоко навлизаме. В главата ми се върти отдавна една мисъл-да се случи „италиански вариант”, когато главния прокурор на Италия влезе в казармите на карабинерите и за една нощ арестува цялата мафия и половината парламент, които по–късно вкара в затвора. И Италия се оправи.Но кой ще е този главен прокурор и кой ще му даде този кураж,а и най-вече ще му повери този много отговорен пост ? А и трябва да арестува половината България. Във всеки случай този човек съществува,но не е на това място. Дали ще му позволи и Европа,която не би искала силна България. Защото силна България е много опасно нещо. Това е все едно силна Германия.Едно е верно-изход има.Все още? Иначе държавата загива.Църквата едвам крета раздирана от ченгеджийско-материализирания клир,мафията се е впила трайно в държавното управление,а интелигенцията нехае,ако въобще я има?Армия няма,полицията не може да действа правилно в новите условия, а народа гледа как да преживее.Идват нови президентски и местни избори и вниманието пак ще бъде отвлечено от главнта цел- спасяването на Отечеството .Кметовете по места абсолютно не работят с областните управители, бизнеса не се интерисува нито от едните,нито от другите. Всичко върви на самотек. Опасявам се,че една сутрин ще се събудим и без еврото,а дори и без ЕС ? Германия,към която също ми е насочен погледа и вниманието е по –мощна отвсякога икономически,но политически е строго наблюдавна от Европа и не би могла да изпълни мисията си,в която се надявам. А и дали ще се обърне към нас –след като толкова пъти я предавахме? Не вярвам ! Предателството не се прощава и се помни вечно. Опованието в Бог е нереално след кризата в българската църква. Със сетивата си усещам,как и гръцката и руската църква се домогват до влиянието в нея. Исляма настъпва регулярно атакувайки с мощната си икономика и радикализъм. Сектите трайно са се настанили в опразненото пространство от църквата и рушат здравите християнски ценности и морал. А и тежкото материално състояние не позволяват тя да изпълнява целите,които сам Бог и поставя чрез Евангелието и Библията. Кой ще пази и спаси България ? Отчаянието е пълно,а надежда взора не види,както казва Вазов в едно свое стихотворение.На стадото му трябва пастир ,който да го пасе и стриже,но и от вълци да го пази. А вълците отнесоха и агнетата и по –угоените овце. Тук останаха циганите,бедните и болни старци и „ бизнесмените”. В Париж,който е най-характерен пример, богатите са се надпревалвали кой да остави нещо по –забележимо,което да олицетворява културата на нацията,а тук надпреварата е ,кой да си купи по модерна вила,яхта и ...фолк певица. Не разбирам как можеш да живееш богато и охолно сред бедни и нещастни хора.
Пускам си руски емигрантски песни,запалвам си поредната цигара „Davidoff”,наливам се една водка Флирт с много сода и лед,и потъвам в мизерията на духа,която ме гложди като червей скелет.
Няма светлина в тунела ,дори от идващ влак!!!