ХУБАВА ЖЕНА

ОТ НЯКОЛКО ЧАСА СЕ ОПИТВАМ ДА СЛОЖА ТУК ЕДНА ОТ НАЙ- ХУБАВИТЕ ЖЕНИ В МОМЕНТА В СВЕТА - MONICA BELLUCI И НЕ МОГА. НЕ МИ ДОСТИГАТ ПОЗНАНИЯТА ЗА КОМПЮТРИТЕ- НИТО ЗА СОФТУЕРА ,НИТО ЗА ХАРДУЕРА.

ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ПАТЕНТИ В ХРАНИТЕ

През 1963 год в РИМ ,където е седалището на FAO е приет CODEX ALIMENTARIUS. На базата на този кодекс е създадена така наречената НАССР
HACCP е съкращение, което в превод означава "Анализ на опасностите и контрол на критичните точки". Това са точки от производствения цикъл на храните, в които може да се елиминират възможните биологични, химически и физически опасности за човешкия организъм. Ако контрола в тези точки не е достатъчно задълбочен, то тогава е възможно да бъде застрашено здравето и дори живота на консуматорите. Изградена, внедрена и сертифицирана HACAP осигурява това да не се случи.НАССР е научно обоснован и систематичен подход. НАССР системата се концентрира по-скоро върху предотвратяване възникването на опасностите, отколкото върху изследването и инспектирането на крайния продукт.В основата на изискванията на HACСР са залегнали принципите на Codex Alimentarius. Публикациите на Codex Alimentarius, съдържащи препоръки, касаещи безопасността на храните, трябва да бъдат включени в законодателствата на страните членки на ЕС. Една от тях са Указанията на Codex (Codex Alimentarius guidelines) за прилагане на HACCP. Като общ документ е разработена директива 93/43/EEG на Съвета на Европа, която е базирана на тези указания на Codex Alimentarius.Обхватът на приложение на HACCP системите, покрива цялата хранителна верига – от първоначалното производство до крайната консумацията и обхваща добив и производство и производство и преработване на хранителни продукти, търговия, съхранение и транспорт.HACCP e приложим за производители, кетъринг фирми, ресторанти, хотели, фирми, произвеждащи хранителни стоки, търговци, фирми, складиращи храни и производители на животинска храна и добавки. Накратко всички производители и търговци, които искат да докажат, че храните, които произвеждат, съхраняват или доставят са безопасни;
Да ,ама не ,както казва журналиста Бочаров.Проучванията ми показват ,че тези изисквания на различните места се четат и прилагат ,както "Дявола чете евангелието."
Пред няколко дни ми направи впечатление една изложба на няколко наши млади журналисти посетили Полша. И по точно няколко снимки от нея.Питам Красимир Крумов( известен шуменски журналист-един от фотографите) :"Това ли са условията, при които се прави това сирене? "( виж снимките по-горе). Той ми отговори: "Да!". "Амииии-и-и-и НАССР -викам му аз? "
Поляците са си извоювали възможността основни техни специалитети да се произвеждат по начина ,по който са се произвеждали стотици години.
И веднага ми стана мъчно.Нашите държавници още нищо не са направили за -смядовската луканка, за банския старец, за шкембе чорбата, за имам баялдъто, за балканския кашкавал...
Асан - циганина от моето село и той ходи на няколко пъти чобанин в Гърция където пасал по 200 овце. Питам го: "Асане, как доите овцете, как транспортират млякото?Как са със хигиената? Има ли нещо по -специално от тук?" А той ми вика: "Само условията за живот на чобаните е по -добър от тук .Всичко останало си е както при нас!" Аз му вярвам защото той е честен и почтен човек.Жена му ми е съученичка от долните класове, а синът му е доктор -GP
Гърците са напълнили германските вериги супермаркети с тяхната ФЕТА , която е два три пъти по-лоша от нашето краве сирене.Корсиканското козе сирене предполагам ,че се произвежда два три пъти в по-лоши условия от нашите високопланински мандри,познавайки бита на обикновенния корсиканец-неговата култура,обичаи и манталитет. Вкуса му е много по-лош от сиренето на тъщата,която от години си прави сама сиренето ,от млякото на двете кози които си отглежда.
Но я се опитай да кажеш само нещо където и да било за някое фрeнско сирене .Може и война да избухне??? Наскоро и кипърците патентоваха в Е.С своя ЛОКУМ
Битката за пазари е жестока!Ударите са навсякъде .Не напразно преди години се водеха "рибна война", "винена война" и то между страни съседи и членки на Е.С .и НАТО. И и-и-и-и хоп появяава се някаква си България-ка ? Тия с изцъклените очи не признават нищо пред националните си интереси,защото в техните страни има гражданско общество, което следи и наблюдава процесите(а и говори свободно английски) и ай са загубили и най-малка позиция има отзоваване, оставка и ...забвение
Нооо тяхното може,а нашето -не?!
Така е ,защото нямаме държавници, нямаме патриоти , като поляците, французите, гърците,които отстояват до край националните си интереси.Вече имаме евродепутати и КОМИСАР , но какво от това ?Защо не излизат в пресата в медиите и да обяснет как ще защитят националните интереси и да дадат отчет какво са свършили за България през времето,което са престояли в Брюксел?Единствено Кунева прави плахи опити да каже нещо ,а останалите,които ние пратихме там за защита на националните интереси.Мълчат и чакат да им дадат самолетните билети да си дойдат до в къщи и донесат перфектните белгийски бонбони и шоколади на децата си.Защо мълчи Калфин ,който следи външните работи на страната?Защо посланиците и нашите разузнавачи не наблюдават процесите и да сигнализират своевремено на шефовете си за накърняване националните интереси на България свързани с патентоването на различни марки храни? До кога ще вземат заплатите си наготово ?
Контрола по хигиената трябва да бъде жесток и е оправдано,но защо трябва да се изискват примерно двайсет врати, десет помещения и още какви ли не измислици,там където от години производстдвото е ръчно,рецептите - тайни ,предаващи се от поколение на поколение, а вкусовите качества -ненадминати.
И за да не съм голословен ви цитирам един материал от в-к" Стандарт" от 12 юли

Продават наше сирене като гръцкото “Фета”

Огромни количества бяло саламурено сирене се изнасят от България за Гърция, където се препакетира и се "гмурва" в пазара на ЕС под марката "Фета". За това предупреди министърът на земеделието и горите Нихат Кабил при откриване на годишното Общо събрание на Националната асоциация на млекопреработвателите. Гърция постепенно отнема патента на бялото саламурено сирене, което страната ни произвежда, заяви Нихат Кабил. След пет години гърците напълно ще ни изместят от пазара в ЕС, което означава, че ще започнат да изкупуват и българското мляко, прогнозира министърът. Консумацията на бяло саламурено сирене годишно е над 600 000 тона. На 19 юли Брюксел ще се произнесе по преходния период за млекопреработвателните ни предприятия, каза Кабил. Сега от 680 предприятия в бранша право на износ имат само 44.

Ама как да се бори Кабил ,като е Кабил, а не Кирил или Калин. То и Калин толкова би се борил ,нооо.....темата е много дълга и тежка и взе да ми се вдига адреналина. Оправянето на тези неща е само по революционен път , но де ги революционерите....

МАРИЯ ХАДЖИЙСКА - ПОЛИТИКАТА Е КАТО ИМАНЯРСТВОТО

Българите гласуват за всеки, който им обещае, че няма да им иска данъци
[ 2007-10-13 ]Интервю на Аглика Георгиева
Доц. д-р Мария Хаджийска е не само дъщеря на известния социолог Иван Хаджийски, но най-ревностният изследовател на творчеството му. Връзката между баща и дъщеря е дълбоко духовна, въпреки че Мария осиротява едва на 6 години, когато баща й загива млад на фронта. Благодарение на нея до широката аудитория достигат впечатляващите със своята проникновеност наблюдения за духа и характера на българина. Нейна е заслугата и за издаването на считания за изчезнал трети том на "Бит и душевност на нашия народ". Днес се навършват сто години от рождението на Иван Хаджийски. - Къде е магията на Хаджийски? Думите, които използва, са така прости и обикновени, лишени от претенция, а отразяват като огледало духа на българина. - Ефектът е като при ябълката на Нютон - тя пада и ни открива един всемирен космичен закон. Така и Хаджийски открива безкрайни величини. Той никога не е бил дистанциран от народа си, а се е изживявал като негова частица - мятал се е на колелото и е обикалял села и паланки. Преди Хаджийски кой е знаел за фразата: "От Искъро по-дълбоко нема, от Витоша по-високо нема и от софийско поле по-широко поле нема"? Той я изважда от народната песен и я прави дефиниция за цяла една душевност. Не му е било нужно да напише цял трактат, за да обрисува посредствеността на патриархалния бит. - Иван Хаджийски изследва поведението на еснафа не като съсловна, а като национална психика. Получава се така, че думите, отправени някога към еснафа, сякаш са писани за наши съвременници. В коя част на обществото да търсим този прероден образ? - Да, думите му звучат напълно актуално. Това е и най-голямата награда за един автор, който е разделен от наследниците си със сто години. Истината е, че той е на "ти" с народа - селянин със селяните, еснаф с еснафите, интелигент с интелигентите. Бог му е дал дарбата да опише всичко това като душевност. Да опише българския характер в пълната му съвкупност от качества. Не е случайно, че Хаджийски се помни именно с тази фраза за "българска работа". Почти няма българин, който да не я знае, макар и да не я свързва конкретно с неговото име. Но ние виждаме, че нещата се повтарят. Че тази българска работа, която е зле замислена или недомислена, зле организирана, винаги завършва със скандал. Това може да го каже само човек, който може да наблюдава себе си отвън. - Как социологът интерпретира темата за силните на деня - "създаде ли се мнение, че една партия ще загуби изборите, тя наистина ще ги загуби." Какви препратки можем да направим за случващото се днес - в България хората непрекъснато сменят партийната си принадлежност, вървейки след победителите? - Хаджийски изследва този феномен, тръгвайки от психологията на иманярството. Какво е "психология на иманярството"? Това е чудната и непостижима мечта да забогатееш по някакъв начин. Да си продам абсолютно всичко, но да намеря имането, да намеря съкровището! Как са се създавали големите иманета в България? Хиляда бода за грош! Българинът е постигал всичко с кански труд и усилия и тайничко си е мечтал за чудото на магическото забогатяване. А политиката е един от тези начини. - Какво се случва, когато политиката се превърне във фикс идея? - Хората, които забогатяват на гърба на народа, не остават дълго богати. Защото готовите пари бързо се харчат. Това са луди пари, те не носят щастие. Щастието е именно в тези хиляда бода за грош. Слабият човек, като се отчае, че не може сам да се справи и загуби перспективата, започва да вярва в чудеса. Много хора казваха, че гласуването за царя било наказателен вот за Иван Костов. Моят личен опит ме убеди в точно противното - хората вярваха, че някой ще им помогне. Българинът е страшно доверчив и вярва в чудеса. Ние търсим месия, един общ спасител. Ние все още търсим една съвършена фигура, която да ни избави. И Бойко Борисов е протекция на поредния спасител, макар да е абсолютно медиен образ. Два пъти мъж на България! Един път добре, но два пъти... Е, па нямаме ли други мъже в България!? - Как Хаджийски коментира партизанщината? Интересен е примерът му с прочутата манифестация на 1 май в Троян, на която един от участниците ходи с левия крак на тротоара, с десния крак по шосето, защото не може да определи принадлежността си към силните на деня? - Ситуацията там е друга, но обобщенията отново са актуални. След Освобождението еснафът обеднява. Изведнъж всички пари отиват за закупуването на изоставените турски земи, ликвиден капитал няма, ставаме отново земевладелци. Българските стоки не вървят, защото влизат английските шевиоти, влизат френските кожи и обувки. Кой ще ти носи скапаните кондури? И сега е така. България загуби досегашните си пазари, трудно е за родното производство, влизат качествени и лъскави вносни стоки. - За какво си мечтае българинът? - Българите гласуват за всеки, който им обещае, че няма да им искат данъци! Те мечтаят държавата да им създаде условия, за да работят. Те искат свобода, те искат справедливост, те искат правдини, но нямат какво да дадат. Дават мъничкото, което имат, и се хващат за сламката. Интересно е например как в България някои хора прегръщат лявата идея. Кой става социалист? Главно учителите. Те искат да просвещават, те не искат пари... - В момента сме свидетели на обратната ситуация. - Ама чакайте! Не искат пари! Те с 600-те лева, които искат, да не би да искат да си купят джакузи в апартамента или златни обеци и огърлици? Да не би да ходят с 600 лева в Анталия със семейството си? 600 лева са една смешна сума. - По тази логика учителите би трябвало да се олевят. - Ама къде повече! Аз просто ви питам: съгласна ли сте детето ви да се учи от човек, който няма вкъщи дори компютър, няма интернет, не може да си купи вестник. Те трябва поне вестници да четат, по някоя и друга книжка... - Идеалисти ли са днешните учители според вас? - Баща ми с много смях разказваше как Бели Осъм става социалистическо село. Изборите в троянските села по онова бедно време - 1919 година, се печелят от комунистите. Твърдо! Питали дядо Дочо: "Абе, дядо Дочо, ти за кого гласува?" "Как за кого? За социалистите!" "Чакай бе, ти знаеш ли какво е това социализъм?" Дядо Дочо казва: "Абе това е една майна незнайна, но даскалът е социалист и аз съм с него." Учителят е бил личен пример. - А защо днес учителите не могат да бъдат водачи? - Как да станат водачи? Кажете ми, може ли с 200 лева заплата, с пълното неуважение към тях... И по-рано учителите не са получавали кой знае какво. Но поне всяка година са се пазарели при чорбаджиита за харча, за заплатата. И като не му изнася, се маха. Например Тодор Бурмов - първият български министър-председател. Той отива и се цани учител и добре се спазарява. Той си иска. Обаче чорбаджията, като го кара да му целува ръката, той вече не издържа и казва: "Добре, дотука бях!" И става политик. Така че във властта отиват бедни хора, които трябва да вземат, дет' се казва, една позиция. Защото, като ги изхвърлят и те пак станат Гольо Голев, къде ще отидат и какво ще правят. Затова, те, докато са там, искат максимално да се облагодетелстват. Тъй като съм фен на Иван Хаджийски и считам неговата книга "Бит и душевност на българския народ" за Библия на българското занаятчийство препечатвам интервюто с неговата дъщеря.

ГРАМАДА - 2007

ПОРТРЕТ НА ИВАН ВАЗОВ КАТО СЪДИЯ В гр. БЕРКОВИЦА, КОГАТО ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ НАПИСВА ПОЕМАТА "ГРАМАДА"
ПУБЛИКУВАМ Я ( ПОЕМАТА), ВЕДНЪЖ ЗА ДА Я ПРЕПРОЧЕТА ОТНОВО И ВТОРИ ПЪТ ПО ПОВОД НА УЧИТЕЛСКАТА СТАЧКА,КОГАТО ШУМЕНСКИТЕ УЧИТЕЛИ ЗАПОЧНАХА ДА ПРАВЯТ ГРАМАДА ПРЕЗ ИНСПЕКТОРАТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО.

Грамада

Залюбил е млади Камен

Цена хубавица,

И за Цена се милее

Негова душица.

Но не че тя има наниз,

Скъпи огърлици,

Свила ръбени сукмани,

Три върви жълтици.

Не че Цена е прочута

И кметова щерка,

И че бащино й имане

Няма брой, ни мярка;

Но че тя е паметлива

И добра в сърцето,

И защото има очи

Сини кат небето;

И че злато той ще има,

Кат работи честно –

Дор е челяк млад и здрав,

Сичкото е лесно –

Но невеста който търси –

Харно да се взира,

Че веднъжка челяк либи

И веднъж избира.

И Цена е либе свое

Камена избрала:

Нему първен от глава си

Цвете е подала.

На тлъки и по седенки

Двамата се срещат,

По празници на хорото

Един с друг се фащат.

И на извора студени,

С менци кат отива,

Тя го види, че я чака

Вода и дава да напива.

Утром, къде изгрев-слънце,

Там ще го намери,

По вечеря той я чака –

От любов трепери.

По котлите й, като дрънкат,

Че е тя угажда,

По гласът я той разбира,

По стъпките сяща . . .

Любов – тая сладка мъка,

Кой не е я пащал?

Нейни радости и пламен

Кой не е усящал?

Кое младо, кое живо

Тъй не е любило?

Чие сърце в гърди жежки

Силно не е било,

Кога либето да дойде

Часът приближавал,

И всяк един шум душата

Стряскал и смущавал :

И вятърът слаб, що вее,

И листът, що шъпне,

И гадинката, що мърда, -

Правяли да тръпне!

В любов, песни и въздишки

Дните им минуват,

Заран, вечер не делят се,

Ноще се сънуват.

И не вярват, че в живота

Има и зла среща,

И че злото ще отрови

Ясна им надежда.

* * *

А богат е Ценин баща,

Богат и имотен:

Брави има две хиляди

И коне петстотин.

Нивята му, лозята му

Мъчно се измират,

Горите му не се знае

До де се простират.

Има злато много – йоще

Има да сдобие –

Царски данък – пот сюрмашки

На полвина крие.

Той, казуват, бил приятел,

С люти Пашаджика –

Кога идавл му на гости –

Черпял го с мастика.

И богат е Цеко много –

Другар на хайдуци –

Има челяд многобройна:

Деца, снахи, внуци.

Всяокой тачи го, че той е

Кмет и чорбаджия ;

До година, живота да е,

Ще стане хаджия.

Всякой на крака му става,

Кога заминува,

А псувните зад гърба си

Цеко ги не чува…

И не ще той за щерка му

Камен да се блазни,

Хорски думи го ядосват

И слухове разни.

"Тоя пъси син проклети,

Дига яд в сърце ми :

Нивга Цековата щерка

Няма той да земе!

Срам ми иде, щом помисля…

Не може да бъде!"

Тъй си дума Цеко стари

И щерка си съди :

"Мари Цено, лудетино,

Мари луда дъще,

Я послушай що се бъбри

По хорските къщи!

Стига си ти по седенките

С Камен бесняла,

Заран, вечер на извора

Със него гълчала,

Че той не е мъж за тебе,

И мен не приляга –

Че е Камен сюрмах-просяк,

Гол като тояга.

Камен няма в мойта къща

Зет да се натика,

Дор татко ти на свет ходи

И Цеко се вика!"

* * *

Тъжи Цена синеoка

И често въздъхва,

Радостта и във сърцето

Зе веч да заглъхва.

Не я пущат на извора

За вода да иде,

Както други път не смее

Камена да види ;

Не смей с него на хорото

Редом да се фане,

Нито с Камена на пътя

Сама да остане,

Че я страх от бащин поглед,

Цеко зле се кани :

И за него и за нея

Лошо ще да стане.

А пък Камен се учудва,

Душа му се стяга ;

Що е Цена тъй сърдита,

Що от него бяга.

На извора я запитва,

На хорото следва,

А тя нищо не отвръща,

Бегом го погледва.

Тежко става на сърце му,

Ще му се да плаче,

Момите го пък задяват,

Че тя го не рачи…

Кахъри се като гледа,

Майчица му стара :

- "Не грижи се, синко мили,

Туй ще се прекара.

Цена щерка е богатска,

Прилика не е ти.

Здраве да е, има йоще

Моми по-напети.

Злиби ти друга, синко,

Дето да те либи,

Ти невеста избери си

Из нашите колиби."

- "Друга, мале, как да либя?

Сърце ми е тамо…

Ох, недей ме, остави ме,

Мъчно ми е, мамо."

Ходи, лута се замислен,

Нищо го не радва,

Младостта му, силата му,

Губи се, пропадва.

Иска му се да изкаже

Колко той страдае,

Да се сърди, да се плаче,

Но кому – не знае.

Пред другарите не смее,

Бяга от момите…

Една вечер късно среща

Цена под върбите.

Той я фаща за ръката

И смутен попита :

- Що ме, Цено, ти забрави?

Що ми си сърдита?

Що ме вече не обичаш?

Имот ли че нямам?

Зарад тебе, Цено мила,

Целий свят превземам!

Или имаш друго либе?

Истина ли, Цено?

Та сърцето ти станало

Толкова студено?"

- "Ох, Камене, фани вяра :

Не ти съм сърдита,

Нито друго либе имам, -

На злато съм сита.

Ами татко ми не дава

С теб да се намеря,

И се люто той заканя, -

Сякога треперя!"

- "Какво думаш, Цено? Тъй ли?

Не съм бил измамен!?

Да бягаме с тебе двама!"

Извика млад Камен.

- "Да бягаме!" рече Цена,

С бузи запламтели,

Па притисна го до гърди

Млади, затуптели.

- "Да бягаме!" шушне Камен,

Зад гори, далеко…

Аз съм юнак, ще те нося,

Ти си пиле леко!"

Сгласиха се, заклеха се

И двамата млади :

Утре вечер от туй място -

На-прек, през ливади…

Де ще идат? Що ще правят

По людска чужбина,

Непознати и бездомни,

Без свой, без роднина?

Те не мислят, те треперат,

Те не питат : дека?

Стига само да са двама,

И далеч от Цека.

Върнаха се за вечеря

Смутени, честити,

Цена не смей да погледне

Татка си в очите.

Страх я омисъл в сърце му

Тя да не възбуди,

В устата си троха хлебец

Не можа да гуди!

След вечеря три метаня

Тя стори и ляга…

Цяла нощ сънува, мисли,

Че с Камена бяга.

Утринта премени скъпи

Тя скритом прибира,

Вечер хладен мудно иде,

Сърце и премира.

Тя изглежда за път сетен

Тези гори, долини,

Дето е минала толокоз

Хубави години ;

Де оставя свойта рода

И дружки си драги,

Извори, хора, седеники

И спомени благи.

И й се чини, че ги гледа

Първи път тогава…

С бащини си дом, огнище

Тихом се прощава.

Кога Камен туй обади

На своята майка,

Тя набърчи чело старо

И горко завайка :

- "Какво казваш ти - да бягаш?

А бре синко, мама!

Ти не знайш ли Цеко кой е?

Че връщане няма?

Ти оставяш мене стара.

Кой ли ще да рачи

Да ме гледа? Кога умра

Кой ще ме оплачи?

А пък Камен люто мисли,

Нищо не отвръща,

И сълзи си да не рукнат

Той едва преглъща.

Майчини го думи мъчат –

Те са прави думи –

И му падат на сърцето

Тежки, кат куршуми.

Мило му е, страшно му е,

Съвестта го бори,

Кат оногоз, дето иска

Убийство да стори.

Но спомни си той за Цена!

Тя го сега чака

Под върбите и се чуди

Защо той протака!

Тя ще мисли, че той с нея

Безбожно играл е,

Ил че майка си за нея

Не смей да прежали.

Срам го фана. Той не знаял,

Че бил с душа слаба!

Бащин нож втикна на пояс

И пушката грабна!

- "По тоз час да се намерим

С Цена сме думали!

Дай ръката да целувам,

Па прощавай, мале!"

И остави майка мила

И тръгна във мрака

И пристигна при върбите,

Дето тя чака.

"Да вървим!" си казаха

Двете души верни

И тръгнаха мълчаливо

Към горите черни.

* * *

По туй време у Цекови

Веселие става :

Халит ага с Пашаджика

Цеко угощава.

Халит ага – арнаути,

Цеков стар приятел,

Много пакости от него

Е светътъ изпитал.

Доде бил е кър-сердарин,

Селата пищяли,

Кокошките и маслото

За него държали.

Свитата му цяло село

Не можело да смести,

В три години трийсет и две

Моми обезчести!

Пашаджик – бич на селата

Може да се каже :

Десет годин бил разбойник,

И сега е даже.

Вай, на колко християни

Изгори душата!

Сичко, що сбере, плячкоса,

Дели го с пашата.

Пушката му е мерила

Вързани селяци,

Сабята му е рязала

Деца пеленаци.

До сто сламника запалил

И два мънастиря,

От де минал – прах и пепел

той оставял диря.

Тая вечер са на гости

Тука и двоица,

Че е Цеко кмет и има

Щерка хубавица.

Цековата къща тям е,

Като бащиния,

Цена беше ги черпила

Със върла ракия.

Веч трапезата раздигат,

Гости чакат Цена

Да се яви с бял презръчник

И с вода студена,

Да им стои "диван-чепраз",

Да им шъта тука,

А на Цеко синовете

Пълнят два чибука.

Но не иде! Де е? Тщетно

Искат да налучат,

Към вратата често гледат

И мустаци сучат.

Втурнаха се ратаите

Вътре, като хала,

И викнаха уплашени :

"Цена е бегала!"

- "Вай!" изрева дъртия Цеко

И глухо изпъшка,

Със кого е тя бегала

Сети изведнажка.

Запалиха фенерите,

Къщните се сбраха :

От конете най-бързия

За Цека избраха.

Грозно дърпа той мустаци,

Ядно бъбри нещо,

Па към турци се обърна

И вика зловещо :

- "Халит-ага! Утре Цена

Роб ти я дарявам!

Пашаджико! Утре Камен

Курбан ти го давам!"

И поведе синове си,

Ратаи и шопи…

Той зе пушката на рамо,

А те - дълги сопи.

И разбуди се селото,

Залаяха псета

В улиците, де премина

Потерята с кмета.

Заранта на връх Балкана,

Под буките диви,

Камен с Цена сладко спеха

Румени, щастливи.

Те се нежно прегърнали,

От любов упити.

Над главите им запели

Славей гласовити.

И високо, до небето,

В таз гора далека,

Те забравят труд, неволи

И гнева на Цека.

Шумоли гората чудно

И врабците мали

С гласеца си будят двете

Либета заспали.

Цена бърже се озърна

Весела и пресна,

Видя гора, небе, хубост…

Планина чудесна.

- "Камене! Къде ще идем?"

Тя му тихо рече.

- "Не знам, пиле, но да вървим

Нейде на далече,

През тез бърда и висове,

Там, де слънце зайде,

Дето никога баща ти

Не ще да ни найде;

Дето нашта любов няма

Никого да сърди,

Та там, Цено, да отдъхна

На твойте гърди."

- "Я чуй, Камене, там глъчка!

Гаче конски тропот!"

- "Потеря е!" викна Камен

И грабна вързопът.

И фукнаха през гората,

Като сърни диви,

Гъсталаци не ги спират,

Ни урви ронливи.

Любовта ги окрилява

И страхът ги тласка…

А потерята отдиря

Шуми, вика, кряска.

Ала Цена от бяг, умор

На сила се влачи,

Ту назади се обръща,

Ту кат дете плаче…

Екна плачът на сърце му!

Но тук се не чака!

Тоз плач даде нова сила

На снага му яка:

С лява ръка той вързопа

И пушката зе си,

С дясна – либето през кръста

Грабна и понесе.

И пак бяга и пак тича

С товара си скъпи,

Лицето му, снагата му

Пот горещ ги къпи,

А потерята наваля,

Трепери букакът,

Цеко лети, като бесен

И реве да чакат.

Камен спря, погледна Цена

И тихо сложи я,

Вдигна пушката и рече :

- "Ще да го убия!"

- "Недей, либе! Татко ми е!"

Пушката изпука.

- "Бягай, бягай, отърви се!

Аз ще умра тука!"

- "Постой, вещице проклета!

Де го, де го оня?"

Викна Цеко лют, запенен

И скокна от коня.

"Чакай сега да ти кажа,

Дъще поразена!

Аз дойдох със сватбари

Тука да те жена!

Той налетя въз щерка си,

Руса й коса дръпа,

Търка й снага с бича удря,

На гърди й стъпа.

- "Де го сега бунтовникът?

Гонете го, дръжте!

А ти хайде назад дома,

Хайде, вярна дъще!

Там ви чака и двама ви

Сватба и венчило:

Тебе турско ратакинство,

Мъжът ти бесило!"

И кмет Цеко пак възседна,

Бодна гневно коня

И пред себе си разплакана

Цена с бич подгоня.

След ден той я в град изпрати

Да слуша Холита,

И писмо, че Камен ходи

По гори комита.

И тъй Цеко зли прокуди

Тез души, що любят,

Да се скитат, да се мъчат,

Доде се погубят.

Скоро село потрепера

От хобер злосмутен :

Цена станала туркиня,

А Камен хайдутин.

* * *

Зажалиха селяните,

И млади и стари,

Момите ги, сичките,

Зла слана попари.

Окаяха горко Цена

И съдба й клета,

Окаяха, па простиха,

И проклеха кмета.

И за Камена жалее

Дружина му млада ;

Тъжи старата му майка,

Тъжи и пропада.

Не понесе в старини си

Тоз срам, тез теглила,

Да й рекат людски хора :

"Хайдутин родила."

И умря тя, и заглъхна

Къщата й вета ;

Намразиха още повеч

Селяните кмета.

- "В Цека бяс влезнал е", думат

Старците изкусни, -

"За греха му Бог въз нази

Огън ще да пусне."

Три месеца дъжд не капна,

Стана страшна суша,

В черковата, по кръчмите

Глух ропот се слуша.

Всуе дважди по полето

На литий изскачат

И заляни пеперуди

В улиците скачат.

Слънце пали. Никой облак

По небе не бега,

Сеитбите изгори ги

Тая люта жега.

Води, реки пресъхнаха,

Жито се не мели ;

Ето вече булгур само

Ядат две недели!

Всички казват : глад ще стане,

Скъпия голяма.

А от небе капка влажна

Няма се, та няма.

Мръщя се, поглеждат криво

Селяните Цека,

И поп Михо, кат се кръсти,

Казва им полека :

- " Не е край: таз поразия

Цеко я довлече:

Тоя човек чедото си

На дявола врече.

Той с поганци яде, пие

И със тях братува,

Всички теглим, нази мъчат –

Той само добрува.

Покрай него сички ние

Ще умреме гладни,

Суша да не бе станала,

Град щеше да падне!"

Злоба дига, дето мине

Цеко и се мерне,

Нещата страшни си нашепват

Баби суеверни.

Едни казват, че той ближал

С турците през пости,

Други думат, че му ходят

Дяволи на гости.

Змия да бе, Те я биха

С камъни пребили,

Вещица да беше, жива

Би я изгорили.

Ала Цеку що да сторят?

Те са всички слаби…

Той е силен и със турци

Бий, мъчи и граби.

Свикаха се селяните

В кръчмата на Желя –

Това беше после отпуск,

Във света неделя…

Беше там поп Михо стари

Със своите ближни,

Тимо Стамболлият, още

Анито стогодишни,

Старец в книгите изкусен,

(По-учен от попът :

И днес сички за съвети

На врата му хлопат) ;

Още – Ангел Двата – Гласа,

Питроп и старея,

Даскал Куздо, псалт черковен -

Бил при Доротея ;

Там бе още Видул Влахът ,

Пристигнал от скоро,

Кузман Колин и до него –

Ганчо Зелен Горо.

Здрав юнак, висок та жиляст,

Със гърди космати.

Силата му, храбростта му

Де не са познати?

С дясна ръка мигом сваля

Четирима мъже,

Пушката му далеч бие,

Никога не лъже.

Казват, че той друг път ходял

С Минча Воевода,

Всички планини познавал,

Живял на свобода ;

И че лани по Петровден,

Тамо в кукуруза,

(Между нас да си остане) -

Заклал Кьор-Юуза!

Направиха съвет таен,

Мислиха, кроиха,

Ум и сговор не им липса –

И скоро решиха.

На заранта, преди слънце,

Попът са затече

Под мишницата с патрахиля

И с старото светче.

Де отива толкоз рано?

При болни ли Дима,

Да му чете зарад здраве?

Или бродници от нейде

С молитва да гони?

Не, той нийде не отби се,

Нищо не продума :

На полето той излезна

И спря се при друма.

И застана срещу изток,

В земя кол побива,

Метна на врат патрахиля,

Светчето открива.

И зачете глухо попът,

Брада му трепери…

Молитва ли, клетва ли бе –

Той се начумери.

И отстъпи от колеца,

Наведе се леко,

Камък зе, фърли и рече :

"Проклет да е Цеко!"

От тогава край туй място

Кой мине, замине,

Се същите думи казва,

Се същото чини.

Пътник ли, овчар ли някой

Минува из друма,

Като хвърли камъка си,

"Проклет да е!" дума.

И орачът, като кара

Воловете на нива,

Наведе се, хвърли, каже

И пак си отива.

И децата също правят,

Тамо кат се щурят,

И жените въз камъните

Камъни притурят.

Че клетвата стига оня,

"Проклет!" кой не каже.

Някой камъка си носи

Отдалеко даже!

Подир месец бе висока

Колкото камила,

Още месец – купчинката

Стана веч могила.

И грамадата от себе

Мърда и порасва,

И пътникът отдалеко

Веч я съпикасва.

Та расте, като по чудо,

Сама, като жива!

Убоя се Цековата

Душа нечестива.

И да спре не може Цеко

Ни с псувни, ни с глуми

Таз грамада да не расте

Със страшните думи.

Деня та е се в ума му,

Нощя я бълнува,

И трясъка от камъните

В съня си той чува.

По някога тайна сила

Към тамо го тика.

Той я види, тръпне, гаче

Тя на сън го вика.

Гаче всякой камък има

Уста, уши, очи,

И му дума : "Проклет! Проклет!"

И към него сочи.

И той бяга потен, тръпен…

На душа му гряшна

Мир и радост веч не дава

Грамадата страшна.

Той стопи се. Лицето му

Бладнина покри го :

Гаче болест зла, невярна

Цека изсуши го.

И престаха селяните

С него да се сбират,

Нито зимат, нито дават –

Всички го презират.

В черковата, дето стъпи –

Отстъпват от него,

И родът му същи даже

Отблъсква, не ще го.

Гневът божи и той падна

На Цекова стряха :

Бедите го, злините го

Бързо сполетяха.

И смъртта в дома му първен

Зафана да треби :

В малко дни едно по друго

Три сина погребе!

Гори пожар изгори ги,

Нивите му – слънце,

В житниците му не влезе

Жито нито зрънце.

Стоката му, стадата му

Болест ги изтръшка,

Къщата му по полунощ

Пламна изведнъжка!

И стана на пепел всичко :

Имот, стока,злато,

Богатството му разлетя се,

Гаче бе крилато.

А грамадата расте пак

Невидимо, тайно,

И камъни върху нея

Фърчат непрестайно ;

Че когото Бог накаже,

Светът не прощава,

Че кой много търпи, тегли,

Много отмъщава.

* * *

Мисли, мисли дълго Цеко,

Търка си челото,

Па скокна, във град отиде,

Набеди селото,

Че то уж прибра скритом

Всяка нощ комити,

Че във него пушки имат

Дори и момите.

- "Бре, викна свиреп пашата,

Тук ги доведе,

И по-скоро бесилници

За тях издигнете!"

Затърчаха към селото

Люти заптиета,

Да ловят и трепят, дето

Им посочи кмета.

И дигна се олелия,

Ревнаха децата.

Турци с щикове и пушки

Ходят по къщята.

Извързаха, подкараха

Мъже, моми слаби…

Майки плачат и се молят,

Кълнат стари баби.

На поп Миха удариха

По нозе сто бича

И го погнаха пред сички

Кървав, бос да тича.

Зарадва се Цеко много,

Че със тез джелати

За тъмница и бесило

Толкоз душ изпрати.

Изплаши се цяло село!

Зло настана време!

Кой знай, може да дочакат

Злини по-големи ;

Че не далеч, зад горите,

Две царства се бият :

Зло е турци ако паднат,

Зло ако надвият!

Страшни слухове достигат,

Сичките треперят.

Дума се, че тамо трепат

Де кого намерят ;

Че де стъпяля нога им

Светът пропищява :

Черкови, села, градища –

Сичко пепел става!

И че и за тяхно село

Ред скоро ще доде :

Люти Пашаджика въз него

Двеста души води,

Двеста души арнаути

И голи черкези…

Никой не смей по работа

На вън да излезе.

Само Цеко весел бива

И страх не усеща :

Пашаджика с четата му

Готови се да среща,

Че го Пашаджика обича,

Цеко нему свой е.

"Нека сички да познаят

Сега Цеко кой е!"

И се готви той селото

Сам си да запали.

Изведнъж се вест разнесе :

"Турците бегали!"

"Турците бегали"! казват

Майка на децата ;

"Турците бегали!" дума

Синът на бащата.

"Турците бегали!" сички

Викат и разгласят ;

Из дом в дом, из хижа в кръчма

Тая вест разнасят.

Чу се, че казаци идат,

Не биле далеко…

Усмихна се цяло село

И побледня Цеко.

Развълнува се селото,

Клепало удари,

Събраха се в двор черковни

И млади и стари.

Допитват се как да срещнат

Те драги гости,

И чудят се и не знаят, -

Че са хора прости.

Сетиха се, повикаха

И дяда Антона,

Че е стар човек и мудър

Като Соломона ;

Че знай книга и тълкува

Календаря вечни ;

Много патил и ходил е

По земи далечни.

Кога той яви се, сички

На крака станаха,

И пред белите му власи

С почит замълчаха.

- "Чада! рече мъдрий старец

С очи насълзени,

Нека Бога благодарим

Сичките на колене.

Тая милост е велика,

Господ ни я праща!

Честит бил и дядо Анто

Руси пак да сряща.

Сто години що сънувах,

Днес видях на яве :

Дядо Иван от поганци

С калъч ни избавя.

Туй време благочестиво

Чакаме отдавна :

Русите са наши братя,

Вяра православна.

Хайде сега да ги срещнем

Хляб и сол земете,

Аз ще поднеса, а вие

Шапките свалете.

Моми венци да прикачват,

На техните пушки,

Та па всички да викате :

"Здраствуйте, братушки!"

Тъй сме Дибича срещали,

Тъй хората чинат…

Пригответе йоще нещо

Да хапнат, да пипнат…"

Видя Цеко срещачите,

Че тръгнаха дружино,

И душа му потрепера

Гузно, малодушно.

Не смя в тоз куп шумен себе

Цеко да приложи :

Народната обща радост

Да дели не може.

Чуди се и май се Цеко,

Съвестта гризе го ;

Да стои ли, да бяга ли –

Що ще стане с него?

Мисли, мисли и най-после

Страхът го попари ;

И към другий край уплашен

Той на бяг удари.

Той търча, задъхан, бледен,

Гологлав и рошав,

Гаче бяга в страх пред някой

Звяр невидим, лошав.

Призраци ужасно, черни

Вред му се изпречват,

И храстите оживяват

Пътя му препречват.

Но внезапно той се спира,

Нов го страх напада :

Той видя, че бил достигнал

Бялата грамада.

Крака му се подкасяват,

Той назад се дръпа…

Но навред е страшно, грозно,

По жарава стъпа.

А пък миговете фъркат,

Бедата пристига…

Ето че на сред селото

Облак прах се дига.

И сулици, конье, хора

И шапки червени,

И удари към гората,

Нейде да се дене.

* * *

Из селото вест се пръсна,

Че кмета бегал е,

И че сметка на сюрмаси

Да даде не щял е.

- "Дръжте, бре! Да фанем Цека!

Дръжте този поразник!"

Много гласове екнаха

Сред общия празник.

И потеря устрои се,

Се отбор юнаци,

И жар войнствен се събуди

В тихите селяци.

Един махат сопи, други

Пушки, други вили,

Дядо Анто със кросното

Четата засили.

И фукнаха за да стигнат

Из гората Цека.

Подир малко го сгащиха

На една пътека.

- "Издаднику! Поганецо!

Дядо Анто вика,

Обесете този Юда,

На тая борика!"

- "Не! извика Зелен-Горо,

В яма да го фърлим!"

- "Не! друг рече, кожата му

С плява да напълним!"

- "Не!" "С катран да го намажем!"

Тъй, отвърна пети, -

"Тая вечер на хорото

Той ще да ни свети!"

И очи им пущат пламен

Въз нещастни Цека,

Всяка смърт за тоз изедник

Види им се лека.

Изведнъжка тропот чу се.

Дружината млъкна…

Друга чета от бърдото

С шум пред тях изпъкна.

- "Стойте! Жив го оставете!

Видиш ли ме, дядо?"

Викна Камен и спусна се

С едно булче младо.

- "Камен! Цена! сички викат,

Не вярват очи си!

Камене, от дека идеш?

Цено, нали ти си?"

И се стискат и цалуват,

И от радост плачат,

И от Цена фереджето

По-скоро съблачат.

- "Братя! Ей мойта невеста! -

Пак се живи сбрахме!

Туй са моите момчета :

Днес я отървахме.

Халит-ага в пъкъл пратих ;

Но той не бе първи…

С мъст душата си наситих

И ножа си с кърви.

А тогова да оставим, -

Нека жив да бъде.

Нашта радост да го мъчи,

Господ да го съди!"

И тръгнаха двете чети

С песни, вик назади,

Та сватбата да празнуват

На двамата млади.

* * *

От тогава веч минуват

Месеци, години,

Много случки и преврати

Видеха очи ни.

А грамадата расте се

Неусетно, тайно

И камънте върху нея

Фърчат непрестайно.

Че сюрмашки сълзи клети

Лесно не изсъхват,

Злите спомени в душата

Скоро не заглъхват…

1879. Берковица.

ЦАРЯТ НА ШОПСКАТА САЛАТА

Един известен БЛОГЪР се оплака ,че му откраднали казана за ракия.Това е направо ..бедствие. Трябва да се търси не от полицията ами от Емел Етем и да му се дадат компенсации. Щото да те лишат от възможността да си вариш ракийка,от каквото си искаш е направо нещастие.И то дано да го е откраднал някой естет,че ако го е свил някой гладен циганин и го продаде за мед си е цяла катастрофа.
А пък да пиеш ракия - тип "собствен вкус" без добра салата това е нарушение на конституцията.
Това лято ,правейки са каквото си искам ,ми скимна да се представя за голям специалист по шопската салата .Представих се пред тая група за световен капацитет по направата на шопска салата и трябваше да го доказвам.
Запретнах ръкави една вечер , строих ги в две редици и почнах. Взех едни голям кухненски нож, една голяма пластмасова купа ( сигурно събира най -малко 8 литра ) , в нея леля Иванка( на Бената майка му ) си пои магарето и-и-и започнах...
Групата беше разпределена да носи краставици - сорт Гергана ( най -сочни и хрупкави са), домати сорт "Биволско сърце"( набрани току що от градината ,която е зад барчето на Бената), които още плачат докато ги мия, магданоз нося аз (щото само моя стана т.к го поливах всекидневно с по две кофи вода), целина, малко дивисил, лук , на който люспите са лъскави и с цвят на емайла на яйцето на Фаберже нещо подобно , стегнат, здрав лук ( при сушава година лука става перфектен) , печени чушки доставяБената ( печени на жар на камината) , очистени от люспите и семенниците, леееко люти печени чушлета също отделени от семенниците. Счуквам и една глава чесън и я прекарвам през пресата,така че да не се виждат парчетата от чесъна,а само да се чувства ле-е-еко неговия вкус.Всичко това се нарязва на парчета ,достатъчно големи,но не много, посолява се , слага се достатъчно олио, обръква се и се сипва в големи супени чинии. Настъгва се сирене с най-големите дупки на рендето и се сервира.От голямото усилие и притеснение и голещото време потта тече от мен като из ведро.Ракийката през това време е във фризера , почти замръзнала и като я наливаш се точи като олио. Ракийката обезателно е домашна в повечето случаи кайсиева,сливова , а може и гроздова,но правена отсмачкано грозде ,.а не то джибрите му.Една година пихме и от акациев цвят ,но стана много дъхава и опасна.На другия ден главати ми беше като изтръпнал крак. Салати получават само тези,които са носили ракийка и някои мои приближени като например Албен домакина на кооперацията( първия отдясно на втората редица зад мен). Докато правя салатата, пред всички им разправям такива фантасмагории,че един - Орце Орцев- този на снимката, без малко да се удави в слюнката си. Той пие само водка и то без салата,но въпреки всичко такава плюнка изплю ,че удави най-малко едно 1000 мравки с нея.Когато правя сместа се скривам вътре - уж че има някаква специална тайна и уж слагам нещо специално в салатата. А то няма нищо специално. Специалното е,че просто подуктите са натурални, добре узрели, сиренето е домашно, олиото също е от марката "Роса"( най-доброто олио от фабриката за олио в гр.Попово) Освен това са абсолютно пресни, както казах още плачеха когато ги режех.
Така се прочух, че идва специална делегация да ме кани да направя една салата, по случай победата на селския футболен отбор срещу с. Гецово. Но аз отказах! Все пак трябва да си давам тяжест ,за да ми се вдигне още реномето.Сигурен съм ,че моите селски приятели вече преглъщат и чакат да дойде следващия август, за да ги "омагьосам" с моите шопски салати..