МАРИЯ ХАДЖИЙСКА - ПОЛИТИКАТА Е КАТО ИМАНЯРСТВОТО

Българите гласуват за всеки, който им обещае, че няма да им иска данъци
[ 2007-10-13 ]Интервю на Аглика Георгиева
Доц. д-р Мария Хаджийска е не само дъщеря на известния социолог Иван Хаджийски, но най-ревностният изследовател на творчеството му. Връзката между баща и дъщеря е дълбоко духовна, въпреки че Мария осиротява едва на 6 години, когато баща й загива млад на фронта. Благодарение на нея до широката аудитория достигат впечатляващите със своята проникновеност наблюдения за духа и характера на българина. Нейна е заслугата и за издаването на считания за изчезнал трети том на "Бит и душевност на нашия народ". Днес се навършват сто години от рождението на Иван Хаджийски. - Къде е магията на Хаджийски? Думите, които използва, са така прости и обикновени, лишени от претенция, а отразяват като огледало духа на българина. - Ефектът е като при ябълката на Нютон - тя пада и ни открива един всемирен космичен закон. Така и Хаджийски открива безкрайни величини. Той никога не е бил дистанциран от народа си, а се е изживявал като негова частица - мятал се е на колелото и е обикалял села и паланки. Преди Хаджийски кой е знаел за фразата: "От Искъро по-дълбоко нема, от Витоша по-високо нема и от софийско поле по-широко поле нема"? Той я изважда от народната песен и я прави дефиниция за цяла една душевност. Не му е било нужно да напише цял трактат, за да обрисува посредствеността на патриархалния бит. - Иван Хаджийски изследва поведението на еснафа не като съсловна, а като национална психика. Получава се така, че думите, отправени някога към еснафа, сякаш са писани за наши съвременници. В коя част на обществото да търсим този прероден образ? - Да, думите му звучат напълно актуално. Това е и най-голямата награда за един автор, който е разделен от наследниците си със сто години. Истината е, че той е на "ти" с народа - селянин със селяните, еснаф с еснафите, интелигент с интелигентите. Бог му е дал дарбата да опише всичко това като душевност. Да опише българския характер в пълната му съвкупност от качества. Не е случайно, че Хаджийски се помни именно с тази фраза за "българска работа". Почти няма българин, който да не я знае, макар и да не я свързва конкретно с неговото име. Но ние виждаме, че нещата се повтарят. Че тази българска работа, която е зле замислена или недомислена, зле организирана, винаги завършва със скандал. Това може да го каже само човек, който може да наблюдава себе си отвън. - Как социологът интерпретира темата за силните на деня - "създаде ли се мнение, че една партия ще загуби изборите, тя наистина ще ги загуби." Какви препратки можем да направим за случващото се днес - в България хората непрекъснато сменят партийната си принадлежност, вървейки след победителите? - Хаджийски изследва този феномен, тръгвайки от психологията на иманярството. Какво е "психология на иманярството"? Това е чудната и непостижима мечта да забогатееш по някакъв начин. Да си продам абсолютно всичко, но да намеря имането, да намеря съкровището! Как са се създавали големите иманета в България? Хиляда бода за грош! Българинът е постигал всичко с кански труд и усилия и тайничко си е мечтал за чудото на магическото забогатяване. А политиката е един от тези начини. - Какво се случва, когато политиката се превърне във фикс идея? - Хората, които забогатяват на гърба на народа, не остават дълго богати. Защото готовите пари бързо се харчат. Това са луди пари, те не носят щастие. Щастието е именно в тези хиляда бода за грош. Слабият човек, като се отчае, че не може сам да се справи и загуби перспективата, започва да вярва в чудеса. Много хора казваха, че гласуването за царя било наказателен вот за Иван Костов. Моят личен опит ме убеди в точно противното - хората вярваха, че някой ще им помогне. Българинът е страшно доверчив и вярва в чудеса. Ние търсим месия, един общ спасител. Ние все още търсим една съвършена фигура, която да ни избави. И Бойко Борисов е протекция на поредния спасител, макар да е абсолютно медиен образ. Два пъти мъж на България! Един път добре, но два пъти... Е, па нямаме ли други мъже в България!? - Как Хаджийски коментира партизанщината? Интересен е примерът му с прочутата манифестация на 1 май в Троян, на която един от участниците ходи с левия крак на тротоара, с десния крак по шосето, защото не може да определи принадлежността си към силните на деня? - Ситуацията там е друга, но обобщенията отново са актуални. След Освобождението еснафът обеднява. Изведнъж всички пари отиват за закупуването на изоставените турски земи, ликвиден капитал няма, ставаме отново земевладелци. Българските стоки не вървят, защото влизат английските шевиоти, влизат френските кожи и обувки. Кой ще ти носи скапаните кондури? И сега е така. България загуби досегашните си пазари, трудно е за родното производство, влизат качествени и лъскави вносни стоки. - За какво си мечтае българинът? - Българите гласуват за всеки, който им обещае, че няма да им искат данъци! Те мечтаят държавата да им създаде условия, за да работят. Те искат свобода, те искат справедливост, те искат правдини, но нямат какво да дадат. Дават мъничкото, което имат, и се хващат за сламката. Интересно е например как в България някои хора прегръщат лявата идея. Кой става социалист? Главно учителите. Те искат да просвещават, те не искат пари... - В момента сме свидетели на обратната ситуация. - Ама чакайте! Не искат пари! Те с 600-те лева, които искат, да не би да искат да си купят джакузи в апартамента или златни обеци и огърлици? Да не би да ходят с 600 лева в Анталия със семейството си? 600 лева са една смешна сума. - По тази логика учителите би трябвало да се олевят. - Ама къде повече! Аз просто ви питам: съгласна ли сте детето ви да се учи от човек, който няма вкъщи дори компютър, няма интернет, не може да си купи вестник. Те трябва поне вестници да четат, по някоя и друга книжка... - Идеалисти ли са днешните учители според вас? - Баща ми с много смях разказваше как Бели Осъм става социалистическо село. Изборите в троянските села по онова бедно време - 1919 година, се печелят от комунистите. Твърдо! Питали дядо Дочо: "Абе, дядо Дочо, ти за кого гласува?" "Как за кого? За социалистите!" "Чакай бе, ти знаеш ли какво е това социализъм?" Дядо Дочо казва: "Абе това е една майна незнайна, но даскалът е социалист и аз съм с него." Учителят е бил личен пример. - А защо днес учителите не могат да бъдат водачи? - Как да станат водачи? Кажете ми, може ли с 200 лева заплата, с пълното неуважение към тях... И по-рано учителите не са получавали кой знае какво. Но поне всяка година са се пазарели при чорбаджиита за харча, за заплатата. И като не му изнася, се маха. Например Тодор Бурмов - първият български министър-председател. Той отива и се цани учител и добре се спазарява. Той си иска. Обаче чорбаджията, като го кара да му целува ръката, той вече не издържа и казва: "Добре, дотука бях!" И става политик. Така че във властта отиват бедни хора, които трябва да вземат, дет' се казва, една позиция. Защото, като ги изхвърлят и те пак станат Гольо Голев, къде ще отидат и какво ще правят. Затова, те, докато са там, искат максимално да се облагодетелстват. Тъй като съм фен на Иван Хаджийски и считам неговата книга "Бит и душевност на българския народ" за Библия на българското занаятчийство препечатвам интервюто с неговата дъщеря.