Chiara la discrète, Chiara la magnifique, Chiara la subtile

• Bien sûr, elle est leur fille
• Elle est hors du commun
• Si polie et réservée
• Une enfance sur les tournages
• Chiara aurait pu ne jamais devenir comédienne
• Après quelques recalages, elle finit par y arriver
• Elle se met souvent dans l’ombre

Chiara la discrète, Chiara la magnifique, Chiara la subtile... Elle nous revient dans l’épanouissement de ses 35 ans. Son rôle dans « L’Heure zéro », de Pascal Thomas, confirme son immense talent. Portrait d’une femme toute en finesse

Bien sûr, elle est leur fille

Tout du long je n’ai pensé qu’à ça. Bien sûr, c’est par lui, bon sang, qu’elle sait si bien la langue italienne. C’est par elle qu’elle sait si bien se taire et se faire respecter. C’est par eux, le cinéma, la terreur et le désir d’en faire. Ah, ça n’est pas rien. Tout le monde n’est pas l’enfant de Catherine Deneuve et de Marcello Mastroianni. Elle en a fait une chance, quand tant d’autres en font leur fatalité. Et même si c’est loin, ô combien loin, d’être la seule façon de définir Chiara, cette actrice raffinée et complètement à part, au jeu à la fois doux et tranchant, je ne vois pas pourquoi, ces choses-là, il faudrait ne pas en parler. En plus, elle a reçu une éducation particulièrement soignée et cet article en apportera la preuve.

KIM BASINGER

La blonde explosive de « 9 semaines 1/2 » n’a rien perdu de son chien ni de sa séduction. A 53 ans, elle rayonne et affiche sa maturité sereine dans la dernière campagne Lancaster. Rencontre avec une femme épanouie. voir son wikipeople

Une femme sereine et épanouie

Difficile pour Kim Basinger de faire oublier au monde le striptease de « 9 semaines 1/2 » qui a rendu culte « You Can Leave Your Hat On », de Joe Cocker. Rejouant l’éternelle histoire du sex-symbol qui veut qu’on l’aime pour autre chose que ses courbes parfaites, elle a dû affronter, après la gloire, une réputation de star capricieuse, des traversées du désert et plusieurs flops sur les écrans. A part quelques paparazzades, on n’avait plus que rarement de ses nouvelles depuis son rôle de mère white-trash de Eminem dans « 8 Mile » et son fracassant divorce d’avec l’acteur Alec Baldwin, en 2002, après dix ans de mariage. Enfin débarrassée de ses démons, maman sereine et épanouie d’Ireland, sa fille de 12 ans, Kim Basinger revient, plus sublime que jamais, comme égérie de la campagne Differently de Lancaster, une ligne de soins anti-âge pour les femmes ayant franchi la cinquantaine. Il faut dire qu’elle porte merveilleusement bien ses 53 ans, avec sa silhouette de sylphide et son épaisse chevelure blonde qui tombe en boucles sur ses épaules. «Mon âge ne m’effraie pas. Bien au contraire. La réalité des jeunes actrices d’aujourd’hui me semble plus dure que celle que j’ai connue. Elles n’ont pas de religion, pas d’autodiscipline. Leur monde est devenu un vaste tapis rouge, déplore-t-elle. Aujourd’hui, le sexe est étalé partout. Mon idéal féminin est sensuel mais dénué de vulgarité. C’est pour cela que j’ai accepté d’être l’image de Lancaster, une vieille maison européenne qui incarne ces valeurs. Je dois beaucoup à l’Europe, même si c’est Hollywood qui a fait de moi une star. Les Européens m’ont toujours vue comme une actrice, appréciant mon talent au lieu de simplement me voir comme une beauté blonde. »

НАЙ-ДОБРЕ ОБЛЕЧЕНИТЕ ФРАНЦУЗОЙКИ ЗА 2007 ГОДИНА

Най-добре облечените 50 французойки за 2007 год.

И НИЙ СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА СВЕТА

СТОЯНОВ, Георги Димитров

1854, с.Благоево, Разградско–10.07.1936

Живее в Браила, Румъния (1868), където учи в местното българско училище. Участва като доброволец в СТВ (1876) и в РТВ като опълченец в I опълченска дружина. След Освобождението живее в Попово. Старши стражар в Поповския и Разградски участък (2 г.), секретар на Поповското околийско управление (1880–1883), околийски началник в Нови пазар (1883–1884), в Попово (1884, 1885–1888, 1894), в Преслав (1906–1908), касиер на Поповската земеделска каса (1890–1893), просбописец [1902, 1908]. Народен представител в VII ОНС, избран от Поповска избирателна околия, но присъства само на първата сесия. Носител на руския орден „Св.Георги ІV степен“ и др. отличия. Почетен гражданин на Габрово (1922). Улица „Разградска“ в Попово, на която се е намирал домът му, след смъртта му е наименувана „Георги Стоянов“ (по-късно „Георги Димитров“, днес–„България“).

На тази снимка Георги Димитров Стоянов е на последната редица втория от дясно на ляво. Възрастния човек с бялага коса и мустаци (в центъра) е неговия тъст

Тази снимка е уникална.При посещение на министър Маджаров поповската общественост му дава един як банкет за да може ж.п. линията София - Варна да премине покрай Попово. След посещението ж.п. линията е преместена и преминава край Попово. Георги Стоянов е третия в дясно след попа и двамата мъже с калпаци.Стоянов е човека с бомбето

Семейството на опълченеца.


Тази снимка е правена през 1886 година Това е жандармерийската част ,която е действала в района на Попово и е ликвидирала разбойниците от околията . Георги Стоянов е на първата редица между пристава и турския пълномощник.На тази снимка е и моят прадядо Малчо Г.Цанев ,който заедно с двама свои приятели по-късно се установява в с. Благоево (Батенбергъ)
Паметната плоча в центъра на село Благоево,Разградско напомня за подвига на героя

ПРЕЖИВЯНО,ВИДЯНО И ЧУТО !

Ч Е Р К Е З И Н

Съвсем случайно се запознах чрез Интернет с един много стойностен човек- гл.редактор на Поповския местен вестник.- Пламен Събев. Та от него получих няколко важни сведения за моето село Благоево (Казълъ Мурадъ) ,Разградско. Ето материала касаещ селото

Преживяно, видяно и чуто

Аз Радой Тодоров Козаров роден на 27 октомври /ст. ст. 1856 година/, в с. Къзълъ-Мурад / сега село Батемберг/, Разградска околия, от родители: Тодор Михайлов и Пена Радоева Козарева, първия умрял 1878 година, на 62 годишна възраст и втората на 1908 година, на 93 годишна възраст, братя ми и сестрите ми живеят: Дона, Михаил, Вела и Иван в с. Батемрег, Петко и Милка в село Ярдъм, а аз в гр. Попово, гдето се засели на 1 януари 1883 година.

Първоначалното си образование добих в родното си село, през 1871 година, постъпих ученик в Шуменската четвъртокласна гимназия, през 1873 година, свърших /3/ трети клас. През лятото на същата година започна да върлува холерата по населението на целия град и като видех един ден, че от къщата на съседа ни Ради Чуфаджията, аскера изнася /9/ девет трупа на умрели от холера, напуснах Гимназията и Шумен, нощно време избягах и до като слънцето достигне пладне отидох в родното си село гдето престоях около месец време. Баща ми ме заведе в Разград и остави слуга у манифактуриста дядо ?еци Йовчев, при когото учих заедно с други осем момчета калфи и чираци занаята шивачество до освобождението на България.

През 1877 година, се започна освободителната Руско-турска война, руските войски достигнаха до с. Къзъл-Мурад, аз реших да мина турския кордон от голяма ордия и да отида при руските войски, това си решение съобщих на моя бивш учител Петко Вълнаров който беше член в турския Мезлиш в гр. Разград, той ме сърадва и ми поръча да кажа на Началника на руските войски, че сега в града всички фурни изваждат на ден по 96 000 хляба тайно за редовния аскер, а пък черкези, башибозуци и зебеци отделно ги хранят.

Беше към края на месец юни, един ден реших, че ще се престоря на глухо-ням, ще премина турския кордон и тръгнах по пътя за селото Къзълъ-Мурад, бех облечен с турски гащи и аба, с пискюлия фес на главата; по пътя никакви пречки, ама като достигнах турския кордон в местността “Бозалъците”, близо до с. Къзълъ-Мурад, там аскера ме задържа и запитва за името ми и къде отивам , аз нали съм глух и ням, преструвам се че не зная какво ме питат, биха ме и отведоха при един турски офицер, казаха му че съм глух и ням, той ме запита къде отивам и като не получи отговор одари ми две плесници и каза на войниците си: пуснете го да върви, казаците са на отсрещния баир те ще го убият. Те ме заведоха до кордона двамина но ме удариха в гърба с прикладите на пушките си, теглиха ми по една псувня и ме освободиха. Слизам в местността … , поех пътя км селото, видях на върха човек на кон, казвам си той е казак, скрих феса в пазва и тичешком отивам при него, започнах да се кръстя и чета молитвата “Отче наш”. Конника беше с червени гащи, мондир от синьо сукно, с пушка, сабля и пика. Запита ма “Булгар?” аз кимнах с глава потвърдително. Той ми посочи ловният стремен на седлото, улових се за него и тръгна галоп към село Казъл Мурад, гдето заварихме около 20 конника войници водени от басарабица Капитан Стефан Попов, той ме разпита подробно и заведоха при частта им до с.Кара Хасан кьой /сего Зараево/, ам ме разпитаха отново и още същата вечер двама войника през нощта ме закараха в Попкьой, при щаба на артилерийския генерал Баранов и на следната сутрин бидох наново разпитан и поставен под стража. На третия ден дойде опаченския поп Никола Писарев, удостовери самоличността ми и бидох освободен. След една седмица башибузуците и черкезите запалиха и унищожиха цялото село Къзъл Мурад, което броеше повече от 800 домакинства и изклаха приблизително около 300 души.