Годишнина от „народния съд“

Памет: Годишнина от „народния съд“ – най-масовото убийство на български офицери


„На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…
…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.

…В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови“ ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце. …

…Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит..

…Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.

… Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък“ Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.“

Царица Йоанна. Спомени (Испания, 1966)***

На 20 декември 1944 г. в София се откриват заседанията на Първи и Втори върховен състав на т. нар. Народен съд. Преди това подсъдимите са отведени в Москва, където месеци наред са инквизирани. Целият процес се диктува от Москва, лично от Г. Димитров. Погазени са всички принципи на правосъдието.

На 1 февруари 1945 г. са произнесени смъртни присъди над тримата регенти,
8 царски съветници
22-ма министри от правителствата след 1941
67 депутати от 24-тото НС
47 генерали и висши офицери
Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят, комунистите правят отгоре бунище.

До завършването на процесите на Народния съд до април 1945 г. на смърт са осъдени 2730 души. За по-малко от година българските комунисти избиват повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението си насам!
Първата отменена присъда на Народния съд е на 30 юни 1993 г. Присъдата над регентите е отменена през 1996г. Днес на мястото на престъплението има паметник.

Ето информация за някои от убитите:

Принц Кирил Преславски- Регент, брат на Цар Борис III
Проф. д-р Богдан Филов- световен учен, археолог. Регент, бивш Министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов – Регент и военен министър
Проф. Александър Станишев- български хирург, лекар и учен със световна известност. Министър на здравето
Димитър Шишманов- дипломат. Министър на външните работи
Д-р Иван Горанов- виден юрист, адвокат. Кавалер на четири ордена „За храброст“ за атаката при Тутракан.
Светослав Поменов- Юрист, завършил във Франция. Дългогодишен дипломат. Кавалер на два ордена „За храброст“.
Д-р Иван Вазов- племенник на Иван Вазов, син на д-р Кирил Вазов. Капитан- командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на 3 Кръста за храброст и орден Австрийски орел. Завършва право в СУ и докторска дисертация в Лайпциг. Общественик на гр. Стара Загора, Председател на Културно-просветното дружество, безпартиен и аполитичен- става депутат като независим кандидат от Стара загора
Д-р Иван Бешков – 49 годишен, брат на художника Илия Бешков. Герой от първата световна война, с два ордена за храброст. Корпоративен деятел, народен представител в три народни събрания от Плевенски избирателен окръг, министър на земеделието.

Георги Липовaнски- доктор по право и финанси. Общественик и стопански деец.

Александър Сталински- виден юрист. Министър на правосъдието
Д-р Борис Йоцов- учен. Министър на просвещението
Инж. Борис Колчев- Министър на железниците, пощите и телеграфите
Д-р Георги Ханджиев- учен. Съветник на Цар Борис
Арх. Йордан Севов- известен архитект модернист. Съветник на Цар Борис

Любомир Лулчев - царски съветник

Димитър Генчев- офицер, полковник. Награждаван с ордени за храброст, герой от войните. Инспектор на дворците

Павел Груев – началник на дворцвата канцелария

д-р Петър Костов – секретар по печата, легационен съветник
Тодор Кожухаров- виден общественик, публицист и журналист. Кавалер на два ордена „За храброст“, удостоен с близо 20 наши и чужди медала за гражадански заслуги.
Иван Батембергски – народен представител
Ген. Теодоси Даскалов- български офицер, герой, носител на всички отличия на Царство България. Министър на войната , внук на Бачо Киро
Генерал-лейтанант Руси Русев- Военен министър
Генерал-лейтанант Константин Лукаш- Гл. инспектор на войската и Началник на щаба
Генерал-майор Рафаил Жечев – флигел адютант
Генерал-лейтанант Никола Стойчев- командир на 3-ра българска армия
Генерал-лейтанант Никола Христов- командир на 3-та българска армия
Генерал-лейтанант Атанас Стефанов- командир на 4-та българска армия
Генерал-лейтанант Никола Наков- командир на 1-ва българска армия
Генерал-майор Петър Цанков- командир на ШЗО
Генерал-майор Рафаил Банов- командир на 6-а Бдинска дивизия
Генерал Никола Жеков- командващ БГ армия през 1915-1918 г.
Генерал-лейтанант Димитър Айранов- командир на Военно-въздушните сили
Контраадмирал Асен Тошев- командир на Морските войски

Ген. Борис Димитров- герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най- ерудирания български офицер след 1939 г. Комендант на Жандармерията
и още 12 генерали….
Полковник Бахнев- командир на полка в Шумен. Герой от войните. Кавалер на 5 ордена.

Проф. Цветко Петков- виден юрист, адвокат. Защитавал е като адвокат комунисти и двама е спасил от смъртна присъда.
Полковник Стою Стоев- герой от войната, началник-щаб на 2- ра дивизия
Този материал е взет от сайта "Един завет" и е написан от Борис СТАНИМИРОВ. Публикувам го и в моя блог ,за да може да бъде видян и прочетен от още хора,които следят и моя блог. Моето семейство е жестоко репресирано от тази власт.Ако прочетет постовете назад ще разберете кой и защо е репресиран. Но за да бъдеш измъчван и да лежиш 20 години във затвора затова че си обичаш родината и си и служил вярно и предано е престъпление .

КОЛЕДА - 2009

ГВАРДЕЕЦА ДОНЧО МАЛЧЕВ Г. ЦАНЕВ

Любимия ми дядо Дончо Малчев Г. Цанев като гвардеец в Лейбгвардейския конен полк на Н.В.Борис III -3 ескадрон, 4 взвод през 1920-1921 год със взводен командир поручик Крум Лекарски и ротен командир капитан Владимир Стойчев ( снимката е направена на 22.03.1921 год в София )

ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ЧОРБАДЖИ ДАРЬО - ВАШИЯТ КАНДИДАТ !

" В БЪЛГАРИЯ СЛЕД СЪЕДИНЕНИЕТО " ( едно интервю със СТЕФАН СТАМБОЛОВ )

Отдавна не съм писал нищо в BLOG -а си.Нямам настроение,а и се поразболях нещо напоследък.Днес обаче си купих една книга.Това не съм правил отдавна.Хвана ме заглавието в сутрешния блок на Канал 1. Имаше интервю с преводачката-Дария Карапеткова.Книгата е с впечатления на един италиански журналист - Джузепе Модрич и се казва "България след Освбождението". Това са пътните бележки на журналиста от престоя му в България ,който трае 6 дни. Четири дни в София и два дни в Пловдив.
Мислите ми вървяха нормално докато не прочетох интервюто на журналиста със Стефан Стамболов. Тук ще предам накратко това интервю:

Стефан Стамболов е от Търново.Не е бил,нито пък е понастоящем богат.Бил е ,представете си,учител в училище. Но и като такъв винаги е бил неуморен политически агитатор.При всеки случай се е проявявал като убеден, вдъхновен,безумно искрен патриот. Това,което го характеризира и го е направило изтъкнат,прочут и обожаван от масите,е ораторската му дарба. Като говори,пали и убеждава аудиторията. Не е учен,нито ерудит. Не е пътувал в чужбина.Не владее други езици ,освен българския. Откакто е министър, се е понаучил да (зло) употребява със френски.
За пръв път е бил избран за депутат на 26 години.По конституция минималната възраст е 30. Та затова колегите му подправили акта за раждане, само и само да влезе в Народното събрание. Какво да добавя?
А сега той стои на власт благодарение на друго свое отличително качество: енергията.Не възможно е да се намери по-енергичен човек от него. Когато си е намислил някаква цел, постига я с цената на всичко. За да спаси България от по-нататъшни вътрешни спазми, трябвало да бъдат разстреляни двама от най-видните и заслужили офицери на Българската армия - Панов и Узунов - двигатели на бунта в Русчук? Добре, Стамболов непоколебимо наредил да ги разстрелят. Забележете, че Панов му е бил скъп,като брат; и че Узунов е бил много популярен в армията, тъй като героично е защитавал Видинската крепост от сръбската дивизия на генерал Лешанин. Няма значение; добруването на родината изисквало героичен пример,разстрела на двамата подстрекатели на бунта. И СТАМБОЛОВ наредил разстрела. Тук ще предам почти буквално разговора между мен и колкото енергичния,толкова и симпатичен Стамболов. Той се водеше на български,сръбски и френски.

- Заповядайте. Посещенията на европейски журналисти ме радват. Родината ми има нужда от Вашите симпатии.
-И ги заслужава ,г-н минисър. Бих желал да знам дали сте доволен от настоящето вътрешно положение в България.
- Не мога да кажа,че съм недоволен.Престъпността намалява. До следващото лято в цяла България няма да има и един престъпник, давам Ви дума. Ще ги изтрепя всичките. Можеше да заловя живи бандитите,които плениха двамата инженери.Щеше да ми стигне военен кордон от 2000 души. Ама какво искате ? Дипломатическия корпус със съвместна нота ме разубеди, за да спасят живота на двамата затворници. В този час обаче нито един от онези размирници не е жив вече. Преди няколко дни наредих да обезглавят други четирима от бандата в Дупница;шестима от техните другари в затвора ги чака същата участ. Принцип на човечност ли ? Да не би някой да е обвинявал италианското правителство ,че е изтребило с огън и меч калабрийските размирници ?
-Това политически престъпници ли са ?
- И да и не.След като крадат и искат отпук за пленниците от чужда националност, е уместно да се признае, че това са брутални убийци. Досега биваха осъждани заради някакво фалшиво чувство на човечност на няколко години затвор. Естествено живеели са по-добре в затвора, отколкото в техните бърлоги... А ако пенелинските комитети си мислят ,че ще завоюват територии, като насърчават няколко банди разбойници, дълбоко се лъжат.Изобщо размирниците никак не ме плашеха. Вътрешното положение в Блъгария е нормално. Ще се убедите, като прекосите страната; редът и спокойствието почиват на солидни и успокояващи основи
.........................
........................
- Не разбирам г-н министър, защо немската и по специално свързаната с Бисмарк печатна преса е така враждебна към България и княз Фердинанд?
- Аз ще Ви обясня. В големите проекти на княз Бисмарк малките балкански държави представляват микроскопични единици. Ние с нашите национални стремежи му объркваме сметките. Той е като голям математик,който пренебрегва малките цифри, защото го дразнят. Той би искал да ги види погълнати от някоя велика сила. Вероятно няма да стане? Може да ни изгони от тези земи, но не и да ни унищожи.И ако не можем да живеем тук , ще живеем другаде.Не се заличава толкова лесно една нация. Не мислите ли ?

Оттам разговора се завъртя на теми от второстепенен и личен характер. Сед този разговор Стамболов ми се стори по-малко хладен, по-малко резервиран, по-малко строг. Дръпнатите му очи блестяха. В движенията си беше по-нервен от всякога. Бях много щастлив ,че съм се запознал отблизо с най -видната личност на обединена България. След като се разделихме и докато се връщах в хотела, си мислех; - Възможно ли е този мъж да е само на 34 години! Ако е вярно, което е извън съмнение, колко ли далече ще стигне ?


Дали ще се роди скоро такъв титан на мисълта и действието в полза на Отечеството?
Възхваляван и обругават Стамболов е велик българин и строител на Нова България !
Мир на праха му !