Изненада

ОНЯ ДЕН СЕ ПОРЯЗАХ И КАКВО БЕШЕ ОЧУДВАНЕТО МИ,ЧЕ ОТ РЪКАТА МИ ПОТЕЧЕ ...СИНЯ КРЪВ. НИТО ВРЕМЕТО,НИТО МЕТАМОРФОЗИТЕ МУ УСПЯХА ДА СЛОМЯТ АРИСТОКРАТА В МЕН И ДА ПРОМЕНЯТ СИЛНАТА МИ ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ,ЕМОЦИИ И РАЗНООБРАЗИЕ.

Добре дошли в моя личен БЛОГ


Нямам претенции нито да е най-добрия,нито да е най- красивия! Важно е ,че го има! Желая коментарите Ви да са добронамерени,защото иначе ще бъдат изтрити!
Надявам се на Вашата добросъвестност и адмирации на това,което съм направил с едната цел - да Ви допусна по-близо до себе си !
Наскоро ,без да искам изтрих БЛОГА си. Този БЛОГ! Страхотно се ядосах!Зазвънях къде ли не - включително и в централата на GOOGLE (там работи синът на мой добър приятел). Мобилизирах цяла рота ХАКЕРИ, посетих комшията си Гошо Маринов,който е голям спец по компютрите, с когото написахме е-мейл до администраторите на BLOGER иии... О-О-О, НЕБЕСА ! Възстановиха ми БЛОГА! Благодаря им от все сърце!Междувременно си направих нов БЛОГ и сега ще водя и двата.Оттук ще влизам в новия си БЛОГ, а оттам в този.

18 септември 2011

ОТ МЕДЕЦА НА ОТЕЦА

ОТ МЕДЕЦА НА ОТЕЦА





Така пише на буркана с акациев мед,който ми подари отец Михаил Михайлов при посещението ми тази година на мемориала-костница край село Шуменци (Дайдър) тази година. Там присъства и разградския кмет Денчо Бояджиев,който според мен трябваше да дръпне една високо патриотична реч, с която да просълзи напечоното до 35 градуса множество,но вероятно от скромност ,не го направи.
Този мед е събиран от пчелите на отеца от гората”Болата”, в която през септември 1916 година са се водили жестоки боеве между 19 пехотен Шуменски полк и румънците. Тези липи са напоени с кръвта на командирите и бойците от полка и меда от тях действа много патриотично.След като си намазах филията с масло и с този мед ме обзе специална тръпка. Грабнах дядовата Манлихера,поставих щика,запасах паласките,закачих манерката,сложих раницата и тръгнах.Но на вратата спрях. Няма враг нито от север ,нито от юг ? Позамислих се и се огледах.Врага е в нас.Ние самите сме си врагове вече. Жестоката завист ,омраза,ненавист са най-големите ни врагове,които ни пречат да вървим напред.Върнах се,смазах отново Манлихерата,оставих снаряжението и се замислих. Тези наши”врагове” ни побеждавт успешно.Нищо не е в състояние да ги „победи”. Меда ме възбужда и тласка напред,а мислите и анализите,които правя не ми позволяват да направя и крачка .Те са невидими.Те са в нас.В нашата народопсихология, в нашето ежедневие. Те ни мачкат и побеждават всекиденвно.Те ни карат да се лутаме между стотиците политически партии,мажду излислената политическа класа,между НАТО и Русия,между ЕС и САЩ. Няма враг,а сме победени.Народа страда тежко,икономиката ни е срината, с две думи положението ни е катастрофално.Манлихерата,която ни е спасявала многократно този път не може да ни спаси.Трябва нещо друго? Но какво е то?Питам се и не знам отговора? Тоест знам го,но не знам оръжието, с което можем да победим този враг-дълбоко впит в нас.Надеждата в монархията рухна,с този измислен цар,който се върна от Испания. Президентска република трудно ще се реализра в България, а този тип управление „ три в едно” ,оказа се ... уви не работи.Нито социализма разрушихме,нито демокрацията построихме.Бозата е пълна.Не можем все още да разберем простата истина,че всеки би ни помогнал,но никой няма да дойде да ни оправи кашата, в която все по –дълбоко навлизаме. В главата ми се върти отдавна една мисъл-да се случи „италиански вариант”, когато главния прокурор на Италия влезе в казармите на карабинерите и за една нощ арестува цялата мафия и половината парламент, които по–късно вкара в затвора. И Италия се оправи.Но кой ще е този главен прокурор и кой ще му даде този кураж,а и най-вече ще му повери този много отговорен пост ? А и трябва да арестува половината България. Във всеки случай този човек съществува,но не е на това място. Дали ще му позволи и Европа,която не би искала силна България. Защото силна България е много опасно нещо. Това е все едно силна Германия.Едно е верно-изход има.Все още? Иначе държавата загива.Църквата едвам крета раздирана от ченгеджийско-материализирания клир,мафията се е впила трайно в държавното управление,а интелигенцията нехае,ако въобще я има?Армия няма,полицията не може да действа правилно в новите условия, а народа гледа как да преживее.Идват нови президентски и местни избори и вниманието пак ще бъде отвлечено от главнта цел- спасяването на Отечеството .Кметовете по места абсолютно не работят с областните управители, бизнеса не се интерисува нито от едните,нито от другите. Всичко върви на самотек. Опасявам се,че една сутрин ще се събудим и без еврото,а дори и без ЕС ? Германия,към която също ми е насочен погледа и вниманието е по –мощна отвсякога икономически,но политически е строго наблюдавна от Европа и не би могла да изпълни мисията си,в която се надявам. А и дали ще се обърне към нас –след като толкова пъти я предавахме? Не вярвам ! Предателството не се прощава и се помни вечно. Опованието в Бог е нереално след кризата в българската църква. Със сетивата си усещам,как и гръцката и руската църква се домогват до влиянието в нея. Исляма настъпва регулярно атакувайки с мощната си икономика и радикализъм. Сектите трайно са се настанили в опразненото пространство от църквата и рушат здравите християнски ценности и морал. А и тежкото материално състояние не позволяват тя да изпълнява целите,които сам Бог и поставя чрез Евангелието и Библията. Кой ще пази и спаси България ? Отчаянието е пълно,а надежда взора не види,както казва Вазов в едно свое стихотворение.На стадото му трябва пастир ,който да го пасе и стриже,но и от вълци да го пази. А вълците отнесоха и агнетата и по –угоените овце. Тук останаха циганите,бедните и болни старци и „ бизнесмените”. В Париж,който е най-характерен пример, богатите са се надпревалвали кой да остави нещо по –забележимо,което да олицетворява културата на нацията,а тук надпреварата е ,кой да си купи по модерна вила,яхта и ...фолк певица. Не разбирам как можеш да живееш богато и охолно сред бедни и нещастни хора.
Пускам си руски емигрантски песни,запалвам си поредната цигара „Davidoff”,наливам се една водка Флирт с много сода и лед,и потъвам в мизерията на духа,която ме гложди като червей скелет.
Няма светлина в тунела ,дори от идващ влак!!!

16 декември 2010

Login | Facebook

Login | Facebook: "Facebook is a social utility that connects people with friends and others who work, study and live around them. People use Facebook to keep up with friends, upload an unlimited number of photos, post links and videos, and learn more about the people they meet."

23 март 2010

СЛАВНОТО БЪЛГАРСКО ВОЙНСТВО


Много съм доволен от себе си.Тази снимка я намерих на село зад една друга снимка.Затова и така се е запазила. Войниците на снимката отначало нищо не ми говореха.Това лято като се разрових разбрах от един далечен роднина,че седналия войник в средата е неговия дядо Николай Христов Попов. Прякора на този мой роднина е Попското, защото произхожда от рода на по Иван Влаха-свещеник в миналото,който бил влах ,но и много плодовит. По-късно ми подариха една стара фотография на войници от 10 конен полк в Шумен , на която е и нашия съселянин Георги Обрешков- дядо на моя приятел и съселянин бати Каю Марицата,който за съжаление е напълно сляп. Този негов дядо се връща от Америка,където е на гурбет и се записва доброволец за участие в Балканската война.Не си го спомням този старец,но познавах брат му - дядо Денчо Обрешков- също участник в Балканската война.На снимката е десния войник . Моя дядо Васил Владев се записва доброволец за войната през 1912 година,когато е едва 17 годишен .Излъгва една година и ...заминава с 4 пионерна дружина на 43 шуменски пехотен полк.
Та по-нататък... Третия не го познавах. В неделя посетих един братовчед-втори,кого то не познавах,но разбрах от друга моя братовчедка,че живее в село Студенец ( на 8 км встрани от пътя Шумен-Разград ,след село Побит камък ) Като седнахме погледа ми се заби в стената .Там видях да виси ...тази снимка. Веднага я откачих и го разпитах.Оказа се че най-левия на снимката е мъжа на сестрата на дядо ми Дончо и е неговия дядо,който е баща пък на дядо Рашко баба Пенка,отгледана от дядо ми ,заедно с баща ми и по-късно женена в село ЯРДЪМ ( ПОМОЩИЦА-ПОПВОСКО ). Казва се Димитър Рашков роден през 1883 год. Тука като войник в 8 КОНЕН РАЗГРАДСКИ полк. Този човек знам от дядо си,че е убит 1918 год при Владая при т.н. Войнишко въстание, което не е никакво въстание ,а опит за метеж на недоволните и изоставени войници на македонския фронт през 1918 година. След смъртта на този човек той оставя две сирачета,които по- късно отглеждат дядовците им . Дядо ми взема да отгледа и ожени племенницата си - баба Пенка, а бащата на Димитър взема и отглежда и възпитава сина му - дядо Рашко . И двамата прекрасно ги помня и имам добри спомени за тях като почтени и свестни хора.
Така оживяват старите снимки ,а аз се опитвам да им дам нов живот,като ви разказвам това и ви показвам и снимката.Тук и тримата са млади войници- около 20 годишни, а дядо Димитър е убит на 35 години ,като запасняк.