И НИЙ СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА СВЕТА

СТОЯНОВ, Георги Димитров

1854, с.Благоево, Разградско–10.07.1936

Живее в Браила, Румъния (1868), където учи в местното българско училище. Участва като доброволец в СТВ (1876) и в РТВ като опълченец в I опълченска дружина. След Освобождението живее в Попово. Старши стражар в Поповския и Разградски участък (2 г.), секретар на Поповското околийско управление (1880–1883), околийски началник в Нови пазар (1883–1884), в Попово (1884, 1885–1888, 1894), в Преслав (1906–1908), касиер на Поповската земеделска каса (1890–1893), просбописец [1902, 1908]. Народен представител в VII ОНС, избран от Поповска избирателна околия, но присъства само на първата сесия. Носител на руския орден „Св.Георги ІV степен“ и др. отличия. Почетен гражданин на Габрово (1922). Улица „Разградска“ в Попово, на която се е намирал домът му, след смъртта му е наименувана „Георги Стоянов“ (по-късно „Георги Димитров“, днес–„България“).

На тази снимка Георги Димитров Стоянов е на последната редица втория от дясно на ляво. Възрастния човек с бялага коса и мустаци (в центъра) е неговия тъст

Тази снимка е уникална.При посещение на министър Маджаров поповската общественост му дава един як банкет за да може ж.п. линията София - Варна да премине покрай Попово. След посещението ж.п. линията е преместена и преминава край Попово. Георги Стоянов е третия в дясно след попа и двамата мъже с калпаци.Стоянов е човека с бомбето

Семейството на опълченеца.


Тази снимка е правена през 1886 година Това е жандармерийската част ,която е действала в района на Попово и е ликвидирала разбойниците от околията . Георги Стоянов е на първата редица между пристава и турския пълномощник.На тази снимка е и моят прадядо Малчо Г.Цанев ,който заедно с двама свои приятели по-късно се установява в с. Благоево (Батенбергъ)
Паметната плоча в центъра на село Благоево,Разградско напомня за подвига на героя