
Динята е изключително вкусен,сочен и екзотичен плод. За него съм отделил доста часове от живота си.Най-вече да го бера, ям и-и-и-и.... Като деца ходехме на нощни" набези" върху селския бостан и вършехме маса поразии.Чупехме едрите напращяли от сладост и сок дини,ядяхме само "сърцата",а останалото оставхме хвърлено небрежно на земята. Сега не съжалявам за поразиите,защото трябва да има от този плод и за мишлетата,буболечките,зайците и другите обитатели на полето. Бостана на село беше над 100 дка с пазач,който обикновено се намираше в колиба на края или в средата на бостана .Ние го издебвахме като спи или като си е отишъл до в къщи и нанасяхме "атаката" Обикновено нощем сред 1-2 часа. Когато бях още по -малък често сядах на каруците ,пълни с дини и се опитвах да си открадна някоя и друга динка. Каруцаря ни налагаше с камшика,но ние все пак успявахме да си вземем от божественния плод. Старите български сортове бяха вкусни, сочни и трайни.Постепенно навлязоха хибриди,които се отличават с това че стават огромни,но често кухи,меки и безвкусни. Казват че диня с инжектирана мастика в нея било нещо прекрасно,но аз не съм пробвал.Не само затова ,че мразя мастиката,а просто не е имало сгоден случай да направим този интересен коктейл.