В 10 часа на 10 трябваше да се срещнем с моя приятел Бого пред тях и да се изнесем до срещата ни с останалите. Първо минахме през магазина купихме си това онова за хапване и с бодра стъпка тръгнахме за срещата .
Групата беше този път в по-академичен състав- Коко Върбев, Богомил Мирчев, Стилиян Цанев...
...и моя милост
Срещнахме се до турската чешма в кв . Гривица...
...и оттам поехме покрай стара дивизионна болница ,по пътя за Лозево, свихме в ляво и над старческия дом се придвижихме по хоризонталата към ловната хижа.Под нас градът пъшкаше потънал в мълга и мръсотия от пушеците,които излизаха от комините на сивите грозни панелни блокове. Много сив ,мрачен и безизразен град е Шумен,особено през зимата. Въздухът е толкова мръсен, че едвам се диша. Пътя ,по който се движехме имаше вид на декор от екшън на американски филм за войната във Виетнам.Вилите покрай пътя бяха "опоскани" до бетонното желязо в колоните. Мръсотията на нерегламентираните сметища не вонеше,защото температурата варираше около -5 градуса и земята,а и боклуците бяха замръзнали.Тук трябваше да захапя държавата и управата на града( която ние си избираме разбира се),но се отказвам. Това ще го направя в следващите материали. Знам точната причина за това състояние и се мъча да я променя,ноо не ми се отдава т.к. "Една птичка пролет не прави!"
Аз само наредих шишчетата,а Стилиян ги изпече
Тъй като времето е много студено,трапезата ни беше малко импровизирана. Заслона , в близост до Ловната хижа беше в окаяно състояние. Мургавелките бяха горили външни гуми на камиони,за да им вземат стоманената тел и да я продадат за жълти стотинки.От големия огън се запалил покрива и изгорял половината. Ние изметохме ,направихме уборка и стъкнахме малък приятен огън ,на който изпекохме шишчета. Дърва събрахме от гората наоколо и останали от идвали преди нас хора. В една хижа или един заслон дори трябва винаги да се оставят сухи дърва,кибрит,хартия, а храна.Това съм го научил още от романите на Джек Лондон ,Майн Рид и Карл Май. Винаги съм спазвал това правило,въпреки че в раницата ми има и кибрит с найлонка и ножче и хартия .Бого отряза шишовете от едно паднало дърво ,аз нарязах салама ,сланината и лука, а Коко Върбев се грижеше за огъня.
Подредих месото така - ред салам ,ред сланина,ред лук,ред салам.Стилиян ги изпече на жаравата .Докато стане жарава Коко ни почерпи по един чай и по една питка,която съпругата му Мария беше подготвила специално за компанията.
Не пихме аператив, а само червено вино. От онова, осмарското, хубавото,което всяка година си купувам от Мужика. Направихме план - програма за празнуването на Трифон Зарезан( която засега ще запазя в тайна). След мероприятието ще ви запозная и с него. Там ще присъстват и още приятели,за които и досега е ставало въпрос. Следващата ни среща ще бъде на 13 в 10 часа,когато трябва да обсъдим менюто и направим съответните покупки.Не знам менюто какво ще бъде,но за виното и ракията съм сигурен че ще бъде перфектно...
...защото Богомил Мирчев обеща да напълни от неговото буре 5 литра бяло осмарско вино,а и 1 литър ракия -пелиненка, която ще сгреем подсладена с мед и други подправки.Но много се разприказвах май ?
Накрая ,изгасихме огъня, почистихме района и по обратния път се прибрахме в града. И си викам: "Ако всички се отнасяха с природата ,както аз съм възпитан и съм се отнасял Швейцария ряпа ще яде". Нооооо, свят шарен,хора...разни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар