ПАК ЗА КОНСТАНТИН СТОИЛОВ

Няма ли кой да прокара в Парламента един -
Закон за изтребление на разбойничеството ,
както навремето го е прокарал Константин Стоилов ?
http://historyexam.hit.bg/28.htm

ЕДИН ОТ СТРОИТЕЛИТЕ НА НОВА БЪЛГАРИЯ

Константин Стоилов – един от строителите на следосвобожденска България

Най-европейският политик сред своите съвременници – така Симеон Радев определя Константин Стоилов в книгата си “Строители на съвременна България”, в която са описани първите години от изграждането на модерната българска държавност след Освобождението. Стоилов умира едва 47-годишен, но за краткия си живот успява да направи много за създаването на адекватно на времето законодателство и за стопанската модернизация на страната.

Той е роден през 1853 г. в заможно семейство в Пловдив. Завършва престижния Робърт колеж в Истанбул, после – Хайделбергския университет в Германия със степен доктор по право. Специализира правни науки в Париж. Владее английски, френски, немски, гръцки и латински. През 1878 г. се завръща в България. За кратко е член на Пловдивския губернски съд, после - председател на Софийския губернски съд. През 1879-а, на 26 години, вече е депутат в Учредителното народно събрание във Велико Търново, което изработва конституцията на новата българска държава. Там е представител на консервативното течение, а в дебатите се отличава с ерудицията и ораторските си качества. Включен е в състава на делегацията, която трябва да поднесе на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз. Князът го назначава за шеф на своя политически кабинет. През следващите години кариерата на Стоилов се развива възходящо, включвайки за кратко и министерски постове. Той обаче успява, при това - доброволно, да отбие военната си служба, участва и в Сръбско-българската война от 1885 г., в която е награден с орден “За храброст”. През 1886 година, когато престолът е овакантен, хайделбергският възпитаник е член на делегацията, изпратена да търси подходящ кандидат за него в европейските династически столици. След неколкомесечни проучвания делегацията спира избора си на немския принц Фердинанд Сакскобургготски. През юни 1887-а Народното събрание одобрява тази кандидатура, а Константин Стоилов за около два месеца е министър-председател. През август е съставен нов кабинет начело със Стефан Стамболов, в който д-р Стоилов е министър на правосъдието. Благодарение на него в парламента са прокарани закони, които поставят основите на модерното законодателство в страната: закони за административното устройство на страната, Военно-наказателен закон, Закон за печата, Наказателен закон, Закон за изтребление на разбойничеството,. След края на Стамболовото управление, от 1894 до 1899 г. Константин Стоилов е министър-председател. “Ето че за пети път г-н Стоилов е във властта – отбелязва френският вестник “Дипломатически преглед”. – Този път той самият е председател на Министерския съвет и може да каже, че България – при сериозните изпитания, които преминава, – може да се счита за щастлива, че начело застава мъж, чийто характер, интелигентност и достойнства са високо уважавани от всички сили...” При управлението на Стоилов се приемат закони, насърчаващи родната индустрия, занаяти и земеделско производство. За отбелязване е, че дори чиновниците са задължени да си шият служебно облекло от български платове. Модернизира се данъчната система. Тази политика на протекционизъм създава условия за икономически подем. Изгражда се съществена част от железопътната мрежа на страната. Името на премиера се свързва и с проектирането и изграждането на портовете във Варна и Бургас, с модернизацията на дунавските пристанища у нас. Във вътрешнополитически план – със създаването на Народната партия и на нейния в.”Мир”, просъществувал половин век, с издигането на ролята на парламента и на правителството. Външната му политика бележи успехи в отношенията със Запада, Русия и съседните държави. В началото на 1899 г. Стоилов напуска властта и минава в опозиция. Две години по-късно умира от пневмония. На погребението му тогавашният министър-председател Петко Каравелов, негов идеен опонент още от дебатите за Търновската конституция, казва: “Той беше един от нашите най-видни държавни мъже. Освен това той беше - което е рядко у нас – много добър човек, а аз бих желал да се кажеше това и за бъдещите наши дейци...” Пророчески днес звучи една реч, произнесена от премиера Константин Стоилов пред Народното събрание: “Една държава, каквато е нашата, е силна не със своите материални сили, не със своята територия, не с тежестта, която тя упражнява върху решението съдбините на европейските въпроси. Такива държави са силни със своите свободолюбиви учреждения, такива държави са силни с реда, който владее в тях. Те са силни, когато са центрове на прогреса, център на гражданските правдини и на свободата, и всякога такива държави се сочат с пръст като образец на добра организация, и тогава гласът им се слуша в международния свят...”

КОНСТАНТИН СТОИЛОВ

Константин Стоилов (1853 - 1901)

Още като студент в Германия става член на масонска ложа.

Началото на политическата и държавническата дейност на Константин Стоилов съвпада с младостта на новоосвободената му родина. През април 1878 г. той се завръща в Пловдив и веднага се включва в съпротивата срещу Берлинския договор. Княз Дондуков оценява качествата му и го назначава за член на пловдивския губернски съд, а през януари 1879 - за председател на Софийския губернски съд. Като такъв той става депутат по право в Учредителното събрание. Едва 25-годишен получава възможност да участва в създаването на основния закон на Княжеството - Конституцията.

Младият Стоилов прави силно впечатление на народните представители в Учредителното събрание със своята интелигентност, външност, маниери. Още тогава започват да го смятат за най-европеец сред българските политици. С първата си реч в събранието, удивително пламенна за сдържания Стоилов, той трогва до сълзи народните представители, като говори за съдбата на разкъсания от Берлинския договор български народ. За тази много коментирана реч Антон Страшимиров казва, че може да бъде реч само на поет или на много даровит, искрен политик.

В ранните години на политическата си дейност д-р Стоилов е убеден в необходимостта от по-силна изпълнителна власт за страна като България, която преминава рязко от "робство към самоуправление". При обсъждането на проекта за конституция в Учредителното събрание той става един от водачите на оформилото се консервативно течение, прераснало по-късно в Консервативна партия, което предлага въвеждане на имуществен и образователен избирателен ценз, двустепенни парламентарни избори, двукамарен парламент. По-многобройното либерално течение отхвърля тези предложения. В Учредителното събрание д-р Стоилов поставя въпроса за българската Църква, която при политически разделения народ да запазва неговото духовно и организационно единство.

Младият Стоилов е член на депутацията, която връчва на княз Александър Батенберг акта за избирането му за български княз. Князът е силно впечатлен от Стоилов и го кани да го придружи при представянето му в европейските дворове. В срещите с императори, висши политици, видни интелектуалци д-р Стоилов оставя изключително добри впечатления, които му помагат по-късно при няколкото мисии, които изпълнява в Европа като министър или като частно лице, изпратено от правителството. Д-р Стоилов става личен секретар на княз Александър I, после началник на политическия му кабинет.

Бурното начало на самостоятелното българско управление оправдава страховете, че трудно ще се ръководи с толкова демократична конституция като Търновската. Още през декември 1879 г. д-р Стоилов пише свой проект за Конституция, в който включва неприетите в Търновската конституция предложения за избирателен ценз, двустепенни избори, двукамарен парламент. Предвижда и създаване на Държавен съвет, който да подготвя законопроектите. За главна политическа цел на княжеството е провъзгласено националното обединение. Проектът не се обсъжда в Народното събрание, но някои от заложените в него положения се реализират под една или друга форма. И в Учредителното събрание, и в този проект д-р Стоилов развива своите идеи на основата на задължителното спазване на основните човешки права, провъзгласени от Френската революция. За д-р Стоилов идеята за свобода е свързана с идеята за ред и законност. По емоционалната си нагласа той е демократичен и достъпен човек. Антон Страшимиров пише, че "той би могъл да стане водител на либералите, но беше убеден, че спасението на страната е в ограничаване на нашия безогледен демократизъм". По-късно, като министър-председател в продължение на близо 5 години в променена политическа обстановка, д-р Стоилов управлява, като спазва стриктно Търновската конституция.

Но да се върнем в по-ранните години на младата българска държава. Поради острите политически борби и с поощрението на Русия, Австро-Унгария и Германия, на 27 април 1881 г. княз Александър I установява режим на пълномощията на княза, узаконен от Второто Велико народно събрание. Създава се Държавен съвет. Указите на княза имат силата на закони. Избирателният закон предвижда имотен и образователен ценз, непряко избиране, намаляване броя на депутатите.

През юни 1882 г. д-р Стоилов представя пред княз Александър I Мемоар върху целите и задачите на режима на пълномощията и върху организирането на държавата. Мемоарът е програма за създаване на държавна организация в княжеството. Въз основа на него възникват нови институции, усъвършенстват се БНБ, Сметната палата, Статистическото бюро, създават се юридически предпоставки за развитие на индустрията и търговията.

На д-р Стоилов не веднъж се налага да работи за националните интереси зад граница. През 1883 г. той заедно с Н. Стойчев е българският представител на конференцията на 4-те държави във Виена - Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция - за свързване на железопътните им линии. След подписването на конвенцията българските представители се срещат в Париж с барон Хирш и постигат неговия отказ от права върху железните пътища в България.

През август същата година д-р Стоилов е изпратен като дипломатически агент в Русия да разясни действията на руските генерали в България и изглади противоречията между руския император Александър III и княз Александър I. През 1883 г. д-р Стоилов два пъти е министър за кратко време - през януари - март - на външните работи и изповеданията; подава оставка поради незачитане от министър-председателя генерал Соболев на българските министри. След напускане на България от руските генерали, през септември - декември Константин Стоилов е министър на правосъдието в коалиционния кабинет на Драган Цанков.

При обявяването на Съединението на Княжеството с Източна Румелия д-р Стоилов веднага подава молба да постъпи в армията (той вече е отбил военната си служба в Шуменския конен полк). Мотивацията му е, че "никой не може да жертва за общото дело повече от живота си". В Сръбско-българската война участва в бойните действия. След детронирането на княз Александър I д-р Стоилов призовава консерватори и либерали към общи действия, за да се запази страната от нови вътрешни сътресения и външни посегателства. По тази причина приема да участва в няколкодневното правителство на Петко Каравелов (12 - 16 август 1886 г.) Той е един от тримата избрани от Третото Велико народно събрание делегати заедно с Димитър Греков и Константин Хаджикалчов, на които се възлага особено отговорна мисия при европейските правителства - да опишат положението в страната, да изразят желанията на народа и да помолят за помощ при разрешаване на българската криза. В Белград, Будапеща, Виена, Берлин, Лондон, Париж, Рим, Атина, Цариград депутацията е посрещана като неофициална, но с овации. Срещите, които има с министър-председателите и външните министри в съответните държави, са насърчителни. На 1 декември 1886 г. във Виенската опера българската делегация се среща за пръв път с бъдещия български княз, принц Фердинанд Кобург Гота. По- нататъшното решаване на въпроса за избор на княз правителството възлага на д-р Стоилов. След внимателно обмисляне на кандидатурите (към 15 на брой), Константин Стоилов довежда до успешен край преговорите с принц Фердинанд. На 25 юни 1887 г. той е избран от Третото Велико народно събрание за български княз. На д-р Стоилов е възложено съставянето на правителство, което да организира пристигането на новия княз и поемането на неговите задължения. След полагане на клетвата от княза д-р Стоилов подава оставката на правителството. В съставения от Стефан Стамболов кабинет на д-р Стоилов е поверено Министерството на правосъдието. Като такъв той е автор на някои проектозакони. Константин Стоилов изцяло поддържа линията на правителството на Стамболов за икономическото издигане на страната, но поради несъгласието си с нарушенията на правовия ред на два пъти подава оставка, като втория път е категоричен в решението си.

След напускане на министерския пост д-р Стоилов се отдава на адвокатска практика. През 1888 г. се венчава в Цариград за Христина Тъпчилещова, дъщеря на видния борец за църковна независимост Христо Тъпчилещов. В семейството се раждат и израстват пет деца - синовете Стоил, Христо, Петко, Борис и дъщерята Мария. Нека отбележим и дружбата между Константин Стоилов и княз Александър I, която продължава и след абдикацията на княза. След окончателния си отказ от престола Александър Батенберг става офицер в австрийската армия и се оженва за оперната певица Йохана Лойзингер. Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. Кореспонденцията между двамата разкрива тяхното сърдечно приятелство, продължило до ранната смърт на Батенберг. След оставката на Стефан Стамболов през май 1894 г. княз Фердинанд възлага съставянето на ново правителство на д-р Стоилов. Правителството е от министри с различни политически разбирания и различни виждания за бъдещето на страната. На 3 юни същата година е учредена Народната партия с водач Константин Стоилов. Тя обединява главно членове на бившата Консервативна партия и на бившата Източнорумелийска Народна съединистка партия. Програмата на Народната партия стои в основата на програмата на правителството. Извършват се промени в кабинета, като в него са включени представители на Народната партия - Теодор Теодоров, Михаил Маджаров, народният поет Иван Вазов, продължава участието си в кабинето поетът и художник Константин Величков. Освен премиер Константин Стоилов известно време е и министър на вътрешните работи, после напуска този пост и поради предстоящото решаване на важни външнополитически въпроси оглавява Министерството на външните работи.

Една от основните задачи пред правителството на Стоилов е постигането на официално признаване на българския държавен глава от страните, подписали Берлинския договор. В продължение на 9 години княз Фердинанд управлява като нелегитимен за Европа монарх. Признанието трябва да дойде най-напред от Русия. Император Николай II поставя като условие за признаването на княз Фердинанд преминаването на двегодишния княз Борис от католическата в източноправославната вяра. Княз Фердинанд и особено княгиня Мария Луиза изживяват тежки душевни терзания. Като министър-председател д-р Стоилов категорично настоява държавническото мислене да вземе връх над личните чувства. Дори той написва Манифеста за миропомазването на малкия княз. След извършването на този акт Фердинанд е официално признат за български монарх от Русия и от всички европейски държави. Открити са четири нови дипломатически агентства - в Санкт Петербург, Париж, Атина и Цетине. Разширяват се хоризонтите на външнополитическата дейност на България. След признаването на княз Фердинанд заедно с д-р Стоилов той прави обиколка на европейските дворове. На много места му се е казвало, че неговиат пръв министър би правил чест на много европейски кабинети

ГОЛЯМАТА ИЛЮЗИЯ

КОНСТАНТИН СТОИЛОВ

За мен не представлява никакъв проблем да организирам живота си така,че да бъда по-добър гражданин на държавата от всеки друг европеец. Първо защото съм умен , второ -добре образован, трето познавам историята и законодателството , четвърто защото говоря три европейски езика ( а тези които не говоря ги говорят съпругата ми и дъщеря ми ) Не ми е никакъв проблем нито комуникацията с институциите на държавата ,нито спазването на основните правила,които диктуват различните закони.
Оня ден четох една статия от проф. Георги Марков - виден съвременен историк, който констатира ...че от Стамболов насам всички крадат - включително и той. Съвсем определено сбъркан е модела за управление на държавата При такъв крадлив и калпав народ свободите му трябва да са под лупа и филтрирани. Т.к. качествата ни варират от пълна верска поносимост до пълен расизъм трябва да се регламентират точно взаимотношенията между отделните етноси .Сигурен съм ,че в Германия например ,дори едни германец да остане ,пак ще се говори немски и немските закони ще се спазват стриктно както сега. Кое пречи на държавата да върви напред.? Липсата на желание това да стане е следния проблем. Т.к икономическото сътояние и ресурсите ,които притежава страната не позволяват народа да бъде богат и да живее охолно , страстите и амбициите на власт имеющите надделяват .България е била страна на три морета,но много отдавна и не се е възползвала от това си времнно състояние .Друго е положението с Белгия,Франция,Италия , Португалия,Испания , Англия, Холандия и много други натрупали несметни богатства благодарение на корониалното си владичество над целия свят.То продължава и сега, но под друга форма т.к независимостта на окупираните от тях страни не беше извоювана,а "отстъпена" от бившите колониалисти. И днес влиянието на Испания над Мексико,Бразилия , Аржентина и огромно . Португалия все още има влияние над бившите си колонии.Да не говорим за Франция,която има територии във Френска Гвиана, Нова Каледония . Влиянието на Велкобритания е също силно в Канада, Австралия, Индия , Хон-Конг.
А България "живурка" цяла вечност ту под турско, ту под византийско, а ако все пак нещо е останало отнякъде забравено "добросъвестни" иманяри го продават на безценица из европейските оказиони. Причината е в това,че умните хора достигнали върховете на държавното управление много добре разбират ,че за да живеят добре те и децата им трябва положението в държавата да е несигурно Тя да бъде винаги в една пермаментна криза и бедност ,за да не могат правилата на държавното управление да влияят силно върху живота в страната , за да може да се краде .За да може никога да няма виновни и осъдени ,когато сгафят или прекалят ,или се появат нови по-гладни парвенюта под маската на най- добри мисли и обещания за по-добро съществувание на народа .Никой не може да избере мястото,където ще се роди, родителите си и да промени звездите,които го водят цял живот . Без да бъда поучаван от някого или манипулиран аз избрах сам пътя на добрия гражданин , честния и почтен данъкоплатец ...и резултатите са плачевни ,и така е вече няколко поколения при мен.
P.S. Има само едни министър- председател Константин Стоилов ,който си подава оставката само заради съмнения в корупция , но това в края на XVIII век . А паметта на българина е много къса,защото ...просто така е удобно на власт имеющите

ген АУГУСТО ПИНОЧЕТ

И тоз да оживее и да ни дойде на гости добре ще е ...? Само на гости! Стадиони дал Господ у нас и то без големи тоалетни ....., а и екарисаж има край Шумен !!! И то с добър капацитет....