ЕДИН ОТ СТРОИТЕЛИТЕ НА НОВА БЪЛГАРИЯ

Константин Стоилов – един от строителите на следосвобожденска България

Най-европейският политик сред своите съвременници – така Симеон Радев определя Константин Стоилов в книгата си “Строители на съвременна България”, в която са описани първите години от изграждането на модерната българска държавност след Освобождението. Стоилов умира едва 47-годишен, но за краткия си живот успява да направи много за създаването на адекватно на времето законодателство и за стопанската модернизация на страната.

Той е роден през 1853 г. в заможно семейство в Пловдив. Завършва престижния Робърт колеж в Истанбул, после – Хайделбергския университет в Германия със степен доктор по право. Специализира правни науки в Париж. Владее английски, френски, немски, гръцки и латински. През 1878 г. се завръща в България. За кратко е член на Пловдивския губернски съд, после - председател на Софийския губернски съд. През 1879-а, на 26 години, вече е депутат в Учредителното народно събрание във Велико Търново, което изработва конституцията на новата българска държава. Там е представител на консервативното течение, а в дебатите се отличава с ерудицията и ораторските си качества. Включен е в състава на делегацията, която трябва да поднесе на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз. Князът го назначава за шеф на своя политически кабинет. През следващите години кариерата на Стоилов се развива възходящо, включвайки за кратко и министерски постове. Той обаче успява, при това - доброволно, да отбие военната си служба, участва и в Сръбско-българската война от 1885 г., в която е награден с орден “За храброст”. През 1886 година, когато престолът е овакантен, хайделбергският възпитаник е член на делегацията, изпратена да търси подходящ кандидат за него в европейските династически столици. След неколкомесечни проучвания делегацията спира избора си на немския принц Фердинанд Сакскобургготски. През юни 1887-а Народното събрание одобрява тази кандидатура, а Константин Стоилов за около два месеца е министър-председател. През август е съставен нов кабинет начело със Стефан Стамболов, в който д-р Стоилов е министър на правосъдието. Благодарение на него в парламента са прокарани закони, които поставят основите на модерното законодателство в страната: закони за административното устройство на страната, Военно-наказателен закон, Закон за печата, Наказателен закон, Закон за изтребление на разбойничеството,. След края на Стамболовото управление, от 1894 до 1899 г. Константин Стоилов е министър-председател. “Ето че за пети път г-н Стоилов е във властта – отбелязва френският вестник “Дипломатически преглед”. – Този път той самият е председател на Министерския съвет и може да каже, че България – при сериозните изпитания, които преминава, – може да се счита за щастлива, че начело застава мъж, чийто характер, интелигентност и достойнства са високо уважавани от всички сили...” При управлението на Стоилов се приемат закони, насърчаващи родната индустрия, занаяти и земеделско производство. За отбелязване е, че дори чиновниците са задължени да си шият служебно облекло от български платове. Модернизира се данъчната система. Тази политика на протекционизъм създава условия за икономически подем. Изгражда се съществена част от железопътната мрежа на страната. Името на премиера се свързва и с проектирането и изграждането на портовете във Варна и Бургас, с модернизацията на дунавските пристанища у нас. Във вътрешнополитически план – със създаването на Народната партия и на нейния в.”Мир”, просъществувал половин век, с издигането на ролята на парламента и на правителството. Външната му политика бележи успехи в отношенията със Запада, Русия и съседните държави. В началото на 1899 г. Стоилов напуска властта и минава в опозиция. Две години по-късно умира от пневмония. На погребението му тогавашният министър-председател Петко Каравелов, негов идеен опонент още от дебатите за Търновската конституция, казва: “Той беше един от нашите най-видни държавни мъже. Освен това той беше - което е рядко у нас – много добър човек, а аз бих желал да се кажеше това и за бъдещите наши дейци...” Пророчески днес звучи една реч, произнесена от премиера Константин Стоилов пред Народното събрание: “Една държава, каквато е нашата, е силна не със своите материални сили, не със своята територия, не с тежестта, която тя упражнява върху решението съдбините на европейските въпроси. Такива държави са силни със своите свободолюбиви учреждения, такива държави са силни с реда, който владее в тях. Те са силни, когато са центрове на прогреса, център на гражданските правдини и на свободата, и всякога такива държави се сочат с пръст като образец на добра организация, и тогава гласът им се слуша в международния свят...”