Изненада

ОНЯ ДЕН СЕ ПОРЯЗАХ И КАКВО БЕШЕ ОЧУДВАНЕТО МИ,ЧЕ ОТ РЪКАТА МИ ПОТЕЧЕ ...СИНЯ КРЪВ. НИТО ВРЕМЕТО,НИТО МЕТАМОРФОЗИТЕ МУ УСПЯХА ДА СЛОМЯТ АРИСТОКРАТА В МЕН И ДА ПРОМЕНЯТ СИЛНАТА МИ ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ,ЕМОЦИИ И РАЗНООБРАЗИЕ.

Добре дошли в моя личен БЛОГ


Нямам претенции нито да е най-добрия,нито да е най- красивия! Важно е ,че го има! Желая коментарите Ви да са добронамерени,защото иначе ще бъдат изтрити!
Надявам се на Вашата добросъвестност и адмирации на това,което съм направил с едната цел - да Ви допусна по-близо до себе си !
Наскоро ,без да искам изтрих БЛОГА си. Този БЛОГ! Страхотно се ядосах!Зазвънях къде ли не - включително и в централата на GOOGLE (там работи синът на мой добър приятел). Мобилизирах цяла рота ХАКЕРИ, посетих комшията си Гошо Маринов,който е голям спец по компютрите, с когото написахме е-мейл до администраторите на BLOGER иии... О-О-О, НЕБЕСА ! Възстановиха ми БЛОГА! Благодаря им от все сърце!Междувременно си направих нов БЛОГ и сега ще водя и двата.Оттук ще влизам в новия си БЛОГ, а оттам в този.

21 юни 2007

ШЕСТ КОКОШКИ.....

Асен е човека,с кокошките. Тази година той ми подхвърли,че трябва да направи сценарий за криминален филм,който аз да вдигна в Интернет и ако се намери продуцент да го продадем за добри пари. Аз му обещах- ко да го прая ??? Така от сюжет за криминален разказ, преминахме на сценарий, после на филм ,а защо не и ...сериал....Човешкото око ,насита няма! Окото на Асен -съвсем!

Калоян,Жори и аз навиваме още от миналата година Асен да даде 6 кокошки.Зад Калоян Дьобо ле-е-ко надава ухо

Асен и о.р. полк. Боян Маникатов - един от организаторите на "заверата"- да накараме Асен да даде 6 кокошки. Заедно с него изслушахме сюжета за криминален разказ и го аплодирахме шумно. Той още не е запознат тук с идеята Асен да напише сценарий,че да го продадем,че да се направи филм, а защо не и сериал....Щото у Асен идеи да искаш....!

На бай Стоян Киряка от село Благоево пИтеля !!!

Кокошките наистина бяха шест, добре гледани и добре почистени .Опечени в пещ в две тави заедно с още две тави с дробено от ориз,гъби и дреболиите от кокошките. Освен това правителствени ракии, бира - Шуменско изстудено, вино червено -домашно и салати шопски с много от всичко -обилно.
Точно в 12 часа заедно с Бого "цъфнахме" в Петьо Свещара от село Осмар и след 15 минути натоварихме манджите на един "Сеат Ибиза" собственост на Йордан Мляков и се изнесохме на 2 км в северна посока до вилата на Свещара. Вилата му се намира до една борова гора в края на Боаза.Кокетна и направена само за мохабети.Били сме там поне 150 пъти досега и все сме прекарвали перфектно!


Там масата беше сложена отвън ,салатите бяха нарязани и ни чакаха с нетърпение следните бойни другари:
Асен- ветеринарен фелшер ,който даде кокошките, писател и ценител на женската красота
о.р.полк. Боян Маникатов -шеф на казана в село Осмар
о.р.полк Жори Доцев
Йордан Мляков - бивш национален състезател по десетобой сега с изк. става на левия крак много готин и стабилен мъжага
Дьобо - наш авер от Осмар
Тошо Свещаров - губернатора на село Осмар
негов агент
моя милост,
Богомил Вичев Мирчев
още един местен интелектуалец
и разбира се Петьо Свещаров собственик на вилата и пещта.Кокошките бяха изпечени и дробеното направено от съпругата на Свещаров , г-жа Иванка Свещарова аристократка( както самата тя се определя) и много добра готвачка.Не си крия Ваня Свещарова е голяма готвачка наистина.
На предния мохабет ,на който случайно не присъствах и на който са изядени две ярета, изпявайки най- малко 10 пъти известната в момента песен "Шест кокошки съм заклала ",като стигнали до 13 кокошки съм заклала ,най -накрая Асен се "пречупил" и обещал 6 бройлера .За да на го изтърват веднага се организирали и мероприятието видя бял свят днес. На мен ми съобщи Бого и веднага след занятията му се изнесохме в посока Осмар.
Въпреки жестоката жега в долината ,тук хавата на вилата беше много добра. Нямаше мухи и даже леееко подухваше. Хладината се подсилваше от сянката на едни голям орех и близката борова гора. Веднага седнахме и започна ....мероприятието. Набързо пихме по 5-6 ракии и дойде време да се сервират ..кокошките. Аз слагах кокошките,Петьо Свещара сипваше дробеното .Разбира се най- голямата порция сложих на себе си,а следващата на Бого - все пак авер ми е няма как. Всичко беше толкова вкусно,че си облизахме и пръстите чак!
След като се понахранихме започнаха едни пич масали дето ти е бедна фантазията да ги съчиниш и още повече така да поднесеш,че хем да ти вярват ,хем да не ти вярват . Асен разказа един сюжет за криминален разказ ,който му се въртял из главата и за който разказ аз му казах ,че най -малко ще изядем още едно 10- на кокошки от този сюжет. Освен това изслушвайки го едвам не умряхме от смях с о.р. полк. Маникатов ,като непрекъснато хвалехме Асен колко е умен и колко е интересен разказа .А агента на кмета Тошо Свещара взе да се чуди кога е гледал подобен филм.Разказа завършваше с ,това че един богаташ, който забогатява от реституцията и после е подложен на рекет, прави клопка на рекетьорите си. Подхлъзвайки ги чрез едно специално устройство,той ги хвърля в един кладенец , в който камъните се строполяват отгоре им -ама същински като на Индиана Джоунс.Идвайки дъщеря му и виждайки го да реголва (?) в градината си му съобщава,че сина и е изчезнал. Бащата умира,а заедно с него и тайната му,но остава пресантимана че единия от убитите е .....внука му .А бее... да си умреш от смях.
Губернатора Тошо Свещаров даде знак и заедно с неговия агент ,с една стара "Лада" се свлякохме в селото, а оттам и в града. Другите останаха и вероятно са изпяли поне едно два пъти шлагера "Шест кокшки съм заклала..",който за нас беше едно приятно изживяване сред красивата природа край село Осмар. Дай Боже нови Мюзик Айдъл -и и дано други хитове са за агънца, теленца ,а защо не и за мощни речни сомове по 20 кила всеки.Ако някой знае такива песни да ми ги прати. Обещавам да го поканя на следващото мероприятие .....а и да пратя някой местен идиот да ги изпее пред непретенциозните зрители на тези шоу предавания .

1 коментар:

Вичев каза...

Дарине, Това за кокошките много ми хареса.Браво на Вас!
Да ти призная , че нашата слабост са :рибената чорба, сварени свински крачета и уши, охлюви(приготвени по различен начин),чорба от лапад или коприва.Всичко това добре подлютено и гарнирано с подходяща домашна ракийка и според мезето бяло или червено вино.
Групата ни е малка, но сплотена:
бивш директор на банка, двама от резерва(по дух винаги готови за Родината), бивш директор на предприятие и един пенсионер.
може да оменим и опит и възможности.Е, не че ги имаме все още , но се пъчим.
Да си жив и здрав!