Изненада

ОНЯ ДЕН СЕ ПОРЯЗАХ И КАКВО БЕШЕ ОЧУДВАНЕТО МИ,ЧЕ ОТ РЪКАТА МИ ПОТЕЧЕ ...СИНЯ КРЪВ. НИТО ВРЕМЕТО,НИТО МЕТАМОРФОЗИТЕ МУ УСПЯХА ДА СЛОМЯТ АРИСТОКРАТА В МЕН И ДА ПРОМЕНЯТ СИЛНАТА МИ ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ,ЕМОЦИИ И РАЗНООБРАЗИЕ.

Добре дошли в моя личен БЛОГ


Нямам претенции нито да е най-добрия,нито да е най- красивия! Важно е ,че го има! Желая коментарите Ви да са добронамерени,защото иначе ще бъдат изтрити!
Надявам се на Вашата добросъвестност и адмирации на това,което съм направил с едната цел - да Ви допусна по-близо до себе си !
Наскоро ,без да искам изтрих БЛОГА си. Този БЛОГ! Страхотно се ядосах!Зазвънях къде ли не - включително и в централата на GOOGLE (там работи синът на мой добър приятел). Мобилизирах цяла рота ХАКЕРИ, посетих комшията си Гошо Маринов,който е голям спец по компютрите, с когото написахме е-мейл до администраторите на BLOGER иии... О-О-О, НЕБЕСА ! Възстановиха ми БЛОГА! Благодаря им от все сърце!Междувременно си направих нов БЛОГ и сега ще водя и двата.Оттук ще влизам в новия си БЛОГ, а оттам в този.

24 юни 2007

LE DIAMANT

Страхотно харесвам скъпоценните камъни, но само истинските. Научих се да ги съзерцавам когато бях в Москва в далечната 1987 година.Имах свободно време и по цял ден се разхождах из Москва .Бях на гости на мой приятел в Калинин и сутрин вземах електричката и се изнасях до Москва .Благодарение на отличното метро - най -доброто по архитектура в света успях да опозная Москва и сега имам пренциите ,че това е града,който познавам най добре. Въоръжен с една карта на Москва , на метрото и на бижутерските магазини ,за три четири дни успях да ги обиколя всичките.Най -големия и представителен се намира на ул.Арбат. Дълъг е над 100 м и вътре има всичко. Там именно една стара графиня ме научи да съзерзавам. Съзерцанието е наблюдение ,активно с разсъждения наум. Въборъжен до зъби с дезодоранти "Зеленое яблоко" ( в Шумен струваха по 70 ст,а в Москва действаха на продавачките като "Сезам, отвори се! " за пещерата на Али баба.)
Та разхождайки се и разглеждайки отгоре ,отгоре скъпоценностите на витрините и рафтовете се спрях на сватбените халки,които бяха най - евтини тогава. Изстрелвайки едно дезодорантче в горното джобче на щандистката ,тя отваряше най -долния рафт с пръстени-евтини и красиви и аз купувах ли купувах.Направи ми впечатление една възрастна дама,която с часове стоеше пред една витрина ,на която имаше едни малък пръстен.Попитах какво толкова му гледа и колко струва пръстена .Цената беше убийственна за времето си ,а за възрастната жена ми казаха,че е стара руска графиня.
Запознах се с нея и нещата, които тя ми разказа ме вълнуват и днес.Как се е родила в богатство и дантели,как революцията я заварва много малка .Как убиват баща и и интернират майка и и нея. Как после убиват съпруга и ,като копае окопи под Москва 1943 година .. Но най важното тя ме научи как да съзерцавам скъпоценните камъни и да им се възхищавам .Съзерцанието не е само по дамантите.Научи ме как да съзерцавам хубавите жени, красивите цветя, расовите коне ,добрите питиета .Вероятно вече не е жива,но дълбоко и се покланям и благодаря .Тя ме научи как да откривам пътя към душата си и да пускам там само красивите неща.

Няма коментари: