Изненада

ОНЯ ДЕН СЕ ПОРЯЗАХ И КАКВО БЕШЕ ОЧУДВАНЕТО МИ,ЧЕ ОТ РЪКАТА МИ ПОТЕЧЕ ...СИНЯ КРЪВ. НИТО ВРЕМЕТО,НИТО МЕТАМОРФОЗИТЕ МУ УСПЯХА ДА СЛОМЯТ АРИСТОКРАТА В МЕН И ДА ПРОМЕНЯТ СИЛНАТА МИ ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ,ЕМОЦИИ И РАЗНООБРАЗИЕ.

Добре дошли в моя личен БЛОГ


Нямам претенции нито да е най-добрия,нито да е най- красивия! Важно е ,че го има! Желая коментарите Ви да са добронамерени,защото иначе ще бъдат изтрити!
Надявам се на Вашата добросъвестност и адмирации на това,което съм направил с едната цел - да Ви допусна по-близо до себе си !
Наскоро ,без да искам изтрих БЛОГА си. Този БЛОГ! Страхотно се ядосах!Зазвънях къде ли не - включително и в централата на GOOGLE (там работи синът на мой добър приятел). Мобилизирах цяла рота ХАКЕРИ, посетих комшията си Гошо Маринов,който е голям спец по компютрите, с когото написахме е-мейл до администраторите на BLOGER иии... О-О-О, НЕБЕСА ! Възстановиха ми БЛОГА! Благодаря им от все сърце!Междувременно си направих нов БЛОГ и сега ще водя и двата.Оттук ще влизам в новия си БЛОГ, а оттам в този.

03 юни 2007

ДНЕВНИК ИЛИ БЛОГ - ВСЕ РАВНО !!!


Навремето,когато Интернета не беше даже чуван като дума и новост, модерно беше старото правило да се правят дневници,които да описват преживяванията и вълненията на този който ги пише .Това разбира се е привилегия на интелигентните и умни хора, защото къде ти чувства и мисли в един само ядящ и серящ индивид. Та тогава ( по време на тотаритаризма), когато Партията искаше да знае всичко за всеки,нямаше хакери и интернет спецове, а ченгета и агенти,които се занимаваха и с това - да проверяват редовно дневниците на интерисуващите ги личности,защото личностите оставаха всрани от тяхното наблюдения .тъпарнарите и перекендедата бяха сред тях ,но те не пишеха дневници щото нямаха чувства,идеали и терзания .Техния стремеж беше как да не работят ,а да лапат а и да властват над по -умните и по - начетените от тях. И успяваха трябва да ви приная .
Та с моята история .Пиша си аз двневник още в първи курс на военното училище и там анализирам командирите ,ситуацията, отношенията между нас , описвам действителността и то общо взето реално .Един ден обаче дневника ми изчезна .....Потърсих го тук там , няма го -о-о-ооооо ...
След няколко дни се появи отново - така както беше изчезнал ..ненадейно? Понеже нямах съветник в лицето на родителите си,а тия около мен бяха същите като мен не можах в първия момент да проумея,че интерес е провил спеца или т.н. ВКР. Но така или ниаче,виждах че този начин на записване не е личен ,а е интересен по скоро за други отколкото за мен в момента и написах впечатленията си от последния ден така " 23 юни 1971 год. Ти ,който се интерисуваш от моя дневник и от преживяното от мен ,що не си е...майката ? Това е личен дневник и какво търсиш там бе да е...твойта мама ! " и редица цветущи изрази много по яки и от тези ,които се осмелявам да споделя тук. Разбирайки че е разконспериран агентът престана да го взема,но и аз престанах да пиша .
Сега пак започвам да пиша,ноо вече знам че няма нищо по явно и прозрачно от Интернет Умовете,които работят в тази сфера така са го усъвършенствали,че аз със скромните си познания в тази област съм абсолютно уязвим. А и няма някой който да може да се скрие зад защитни стени, валове, пароли, кодове и всичко каквото ти дойде на ум , защото има противодействие и то също така разнообразно каквото ти дойде на ум....
Но аз вече съм напълно НЕЗАВИСИМ,както казах в началото на БЛОГА си . И не ми пука ама хич ..вЕрвайте ми....

Няма коментари: