ПРОБЛЕМИ С ПАРИТЕ

Е,е-е-е те това не бях го правил отдавна ! Да си загубя парите от джоба. Верно е че не са много,но така ме е яд че едвам стоя в кожата си.Дано да ги намери някой сиромах и да си посрещне настоящи нужди. Не съм загубил напълно надежда че ще ги намеря защото на покрива на РИОКОЗ където разглобявах една антена друг не е влизал и утре като отида рано ще се опитам да ги потърся там. Тези пари ми трябваха да да си купя лекарства и да си посрещна нужди като данъка на къщата ми на село и други неща .Сега се налага да променя плановете си...

ТОПАЗ

Топазът е камъкът на моята зодия - СКОРПИОН. Преди мнооого години на "Златни пясъци" вървях дълго след една стара французойка с молба да ми продаде пръстена си с голям топаз.Но тя не се съгласи .Това бяха годините на "уличния чендж" и безобразното вървене след чужденците за някой и друг долар или за нещо западно. Топазът въпреки всичко е прекрасен камък Вижте го в истинския му блясък

LE DIAMANT

Страхотно харесвам скъпоценните камъни, но само истинските. Научих се да ги съзерцавам когато бях в Москва в далечната 1987 година.Имах свободно време и по цял ден се разхождах из Москва .Бях на гости на мой приятел в Калинин и сутрин вземах електричката и се изнасях до Москва .Благодарение на отличното метро - най -доброто по архитектура в света успях да опозная Москва и сега имам пренциите ,че това е града,който познавам най добре. Въоръжен с една карта на Москва , на метрото и на бижутерските магазини ,за три четири дни успях да ги обиколя всичките.Най -големия и представителен се намира на ул.Арбат. Дълъг е над 100 м и вътре има всичко. Там именно една стара графиня ме научи да съзерзавам. Съзерцанието е наблюдение ,активно с разсъждения наум. Въборъжен до зъби с дезодоранти "Зеленое яблоко" ( в Шумен струваха по 70 ст,а в Москва действаха на продавачките като "Сезам, отвори се! " за пещерата на Али баба.)
Та разхождайки се и разглеждайки отгоре ,отгоре скъпоценностите на витрините и рафтовете се спрях на сватбените халки,които бяха най - евтини тогава. Изстрелвайки едно дезодорантче в горното джобче на щандистката ,тя отваряше най -долния рафт с пръстени-евтини и красиви и аз купувах ли купувах.Направи ми впечатление една възрастна дама,която с часове стоеше пред една витрина ,на която имаше едни малък пръстен.Попитах какво толкова му гледа и колко струва пръстена .Цената беше убийственна за времето си ,а за възрастната жена ми казаха,че е стара руска графиня.
Запознах се с нея и нещата, които тя ми разказа ме вълнуват и днес.Как се е родила в богатство и дантели,как революцията я заварва много малка .Как убиват баща и и интернират майка и и нея. Как после убиват съпруга и ,като копае окопи под Москва 1943 година .. Но най важното тя ме научи как да съзерцавам скъпоценните камъни и да им се възхищавам .Съзерцанието не е само по дамантите.Научи ме как да съзерцавам хубавите жени, красивите цветя, расовите коне ,добрите питиета .Вероятно вече не е жива,но дълбоко и се покланям и благодаря .Тя ме научи как да откривам пътя към душата си и да пускам там само красивите неща.

ШЕСТ КОКОШКИ.....

Асен е човека,с кокошките. Тази година той ми подхвърли,че трябва да направи сценарий за криминален филм,който аз да вдигна в Интернет и ако се намери продуцент да го продадем за добри пари. Аз му обещах- ко да го прая ??? Така от сюжет за криминален разказ, преминахме на сценарий, после на филм ,а защо не и ...сериал....Човешкото око ,насита няма! Окото на Асен -съвсем!

Калоян,Жори и аз навиваме още от миналата година Асен да даде 6 кокошки.Зад Калоян Дьобо ле-е-ко надава ухо

Асен и о.р. полк. Боян Маникатов - един от организаторите на "заверата"- да накараме Асен да даде 6 кокошки. Заедно с него изслушахме сюжета за криминален разказ и го аплодирахме шумно. Той още не е запознат тук с идеята Асен да напише сценарий,че да го продадем,че да се направи филм, а защо не и сериал....Щото у Асен идеи да искаш....!

На бай Стоян Киряка от село Благоево пИтеля !!!

Кокошките наистина бяха шест, добре гледани и добре почистени .Опечени в пещ в две тави заедно с още две тави с дробено от ориз,гъби и дреболиите от кокошките. Освен това правителствени ракии, бира - Шуменско изстудено, вино червено -домашно и салати шопски с много от всичко -обилно.
Точно в 12 часа заедно с Бого "цъфнахме" в Петьо Свещара от село Осмар и след 15 минути натоварихме манджите на един "Сеат Ибиза" собственост на Йордан Мляков и се изнесохме на 2 км в северна посока до вилата на Свещара. Вилата му се намира до една борова гора в края на Боаза.Кокетна и направена само за мохабети.Били сме там поне 150 пъти досега и все сме прекарвали перфектно!


Там масата беше сложена отвън ,салатите бяха нарязани и ни чакаха с нетърпение следните бойни другари:
Асен- ветеринарен фелшер ,който даде кокошките, писател и ценител на женската красота
о.р.полк. Боян Маникатов -шеф на казана в село Осмар
о.р.полк Жори Доцев
Йордан Мляков - бивш национален състезател по десетобой сега с изк. става на левия крак много готин и стабилен мъжага
Дьобо - наш авер от Осмар
Тошо Свещаров - губернатора на село Осмар
негов агент
моя милост,
Богомил Вичев Мирчев
още един местен интелектуалец
и разбира се Петьо Свещаров собственик на вилата и пещта.Кокошките бяха изпечени и дробеното направено от съпругата на Свещаров , г-жа Иванка Свещарова аристократка( както самата тя се определя) и много добра готвачка.Не си крия Ваня Свещарова е голяма готвачка наистина.
На предния мохабет ,на който случайно не присъствах и на който са изядени две ярета, изпявайки най- малко 10 пъти известната в момента песен "Шест кокошки съм заклала ",като стигнали до 13 кокошки съм заклала ,най -накрая Асен се "пречупил" и обещал 6 бройлера .За да на го изтърват веднага се организирали и мероприятието видя бял свят днес. На мен ми съобщи Бого и веднага след занятията му се изнесохме в посока Осмар.
Въпреки жестоката жега в долината ,тук хавата на вилата беше много добра. Нямаше мухи и даже леееко подухваше. Хладината се подсилваше от сянката на едни голям орех и близката борова гора. Веднага седнахме и започна ....мероприятието. Набързо пихме по 5-6 ракии и дойде време да се сервират ..кокошките. Аз слагах кокошките,Петьо Свещара сипваше дробеното .Разбира се най- голямата порция сложих на себе си,а следващата на Бого - все пак авер ми е няма как. Всичко беше толкова вкусно,че си облизахме и пръстите чак!
След като се понахранихме започнаха едни пич масали дето ти е бедна фантазията да ги съчиниш и още повече така да поднесеш,че хем да ти вярват ,хем да не ти вярват . Асен разказа един сюжет за криминален разказ ,който му се въртял из главата и за който разказ аз му казах ,че най -малко ще изядем още едно 10- на кокошки от този сюжет. Освен това изслушвайки го едвам не умряхме от смях с о.р. полк. Маникатов ,като непрекъснато хвалехме Асен колко е умен и колко е интересен разказа .А агента на кмета Тошо Свещара взе да се чуди кога е гледал подобен филм.Разказа завършваше с ,това че един богаташ, който забогатява от реституцията и после е подложен на рекет, прави клопка на рекетьорите си. Подхлъзвайки ги чрез едно специално устройство,той ги хвърля в един кладенец , в който камъните се строполяват отгоре им -ама същински като на Индиана Джоунс.Идвайки дъщеря му и виждайки го да реголва (?) в градината си му съобщава,че сина и е изчезнал. Бащата умира,а заедно с него и тайната му,но остава пресантимана че единия от убитите е .....внука му .А бее... да си умреш от смях.
Губернатора Тошо Свещаров даде знак и заедно с неговия агент ,с една стара "Лада" се свлякохме в селото, а оттам и в града. Другите останаха и вероятно са изпяли поне едно два пъти шлагера "Шест кокшки съм заклала..",който за нас беше едно приятно изживяване сред красивата природа край село Осмар. Дай Боже нови Мюзик Айдъл -и и дано други хитове са за агънца, теленца ,а защо не и за мощни речни сомове по 20 кила всеки.Ако някой знае такива песни да ми ги прати. Обещавам да го поканя на следващото мероприятие .....а и да пратя някой местен идиот да ги изпее пред непретенциозните зрители на тези шоу предавания .

НОВИТЕ ИДОЛИ

Тъй като съм много капризен и придирчив във всяко нещо много трудно ми харесват и новите имена в музиката. Тази певица обаче ме спечели с чар , глас , танц и маниери. GWEN STEFANI. И въпреки че определено не си падам по блондинките я награждавам за таланта и като я увековечавам в...БЛОГ -а си !!!