Стана така ,че живота ми е тясно свързан с този град. Баща ми живееше тук и след завършване на 8 клас и несполучливия ми рейд(1963-1964 г) във
Френската гимназия във Варна(нея Господ пази я ) трябваше да продължа обучението си в
Техникума по речно корабостроене и корабоплаване - Антон Иванов. Постъпих през есента на 1965 година в I -а курс на техникума , профил корабостроене. Но не искам да си пиша нито автобиографията,нито да изтъквам този или онзи факт от изпълнения с приключения,препятствия и бохемски изцепки мой живот. Искам да си припомня какво влияние оказа този град върху мен.
Тук ми се случиха много интересни неща. Понеже техникума по корабостроене беше елитен и единствен в Блъгария той беше пълен с бивши капитани далечно плаване, царски морски офицери в оставка, млади готини даскалици(няколко години по-големи от нас) току що завършили я ХТИ-София - даскалицата по химия Чипилова -.Музикалната академия - даскалицата по пеене, МЕИ - София - даскалицата по машинно чертане и др. Те просто ни възпитаваха в елитарен дух ,караха ни да мислим демократично,вместо да ни тъпчеха главите само с технически тремини и машинарии-те просто не бяха учители,а морски вълци и познаваха свободния свят.Имаше и тоталитаристи. Директора ни се казваше Цако Цаков- от с. Бутан ,Врачанско. Прическата и мустаците му бяха "а ла Хитлер".Всяка сутрин той стоеше на входа на техникума и проверяваше- кой как носи униформата ( тя беше като на моряците от военния флот), кой- как е подстриган, дали момичетата не са с къси поли и др дивотии,които ако не са по неговия вкус биваш изгонен и закъсняваш за час- което ти носи веднага 1/3 неизвинено отсъствие и като ги събереш 5 -хоп поведението ти пада с една едниница ( аз - горкия така и не се видях с примерно поведение през целия курс на обучение) За премеждията си по време на обучението в техникума ще пиша по -нататък.
В Русе за пръв път сърцето ми беше опърлено от любовта. В Русе бях член на бандата на "Лимонките" ,които тероризираха града, но никога нито откраднах ,нито се сбих с някого .Бях само аасоцииран член ,както се казва сега ? В Русе всяка неделя се провеждаха в ДНА яки концерти на рок музика като се надпеварваха няколко състава и ставаше такова дивеене,че все още не мога да видя подобно в настоящето наркотично време. При нас наркотици нямаше,но качествен алкохол и цигари - дал Господ. Те идваха от Западна Европа,чийто въздух се носеше из града.В Русе,за да продължа изучаването на любимия ми френски език се бях записал в школата по френски към небезизвестното
читалище "Зора" ,където колежки ми бяха елитни секретарки,докторки,богати съпруги,учителки, актриси,оперни певици и други елитни дами,които ме канеха често на частни партита,където им изнасях безплатни консултации и "практически занятия " по "устен" френски. Тогава за пръв път влязох в хай-средите на града.Русе е много особен град.Изключително консервативен,аристократичен и много дискретен. Тогава разбрах ,че в града има десетина рода,които се женят помежду си,организират си частни партита,а дори имаше и няколко клуба - масонски,ротариански и други.Там не можеше да се проникне,но аз като франкофон успях да получа покана за няколко сбирки ,които ме изумиха.Приеха ме защото както казах в началото на БЛОГА във вените ми циркулира СИНЯ КРЪВ ( а и още прадядо ми е бил общински съветник в Русенски окръг през далечните 1899-1901 год). Пиеха се специални френски коняци, пушеха се специални западни цигари ( Дунава носеше всичко),пееха се специални песни и винаги имаше цигулки, пиано и нещо класическо в репертоара.
Срахотен скандал стана през 1967 година ,когато се разбра,че синът на банкера Буровь ще се жени за млада сервитьорка от бедно селско семейство.Това беше шок за аристократичните кръгове,а синът на Буровь беше около 40 годишен стар ерген,който беше показал собствен вкус.Аз го познавах добре,но пък не знаех кой е Буровь?Сега,като знам виждам ,че нямат нищо общо. Синът беше елементарен,а бащата -велик.Но шушукането се чуваше само в елитните родове и къщи. Чух го в къщата на г-жа Надя и г-н Нико,който е бил представител на английска фирма за селскостопански машини в Букурещ преди 09.09.1944 год. В Русе винаги е било спокойно .Там няма партизанско движение, няма нелегални,там е бил щаба на тила на една от германските армии през последната война.Имаше една еврейка Ана Вентура, убита като терористка, чийто баща беше дал пари за да я неутрализират - поне така говореха старите русенци.В Русе е имало специален елитен германски
бардак за старшите офицери от щаба.
В Русе ме сполетя първата любов, там също изпитах и първото разочарование .Тук живях като персийски шах с пълен портфейл с пари дадени ми от баща ми , дядо ми и тайно от баба ми,а и много пъти и си купувах хляб 1/3 типов хляб за 5 стотинки, който като гладен звяр изгълтвах още зад ъгъла на фурната . Русе ми даде култура( а хванах Шуумен за.....),научи ме на обноски. В Русе работих цели седмици нощем като хамалин на гарата където разтоварвахме вагони със захар, със цимент , с каменна сол ( отвратително е - вервайте ми )., за да имаме пари за "живот". От Русе е най -готиното ми гадже - арменка. Мога да пиша с дни за Русе. Няма друг такъв град в България. Въздуха на Русе е друг. Там започна първото движение за Екогластност, което сега искат да яхат голяма група от лумпени.Русе е перлата на българското Дунавско крайбрежие и не само българското,а на цялото крайбрежие на красивия бял Дунав. С Русе може да си "сверява" часовника всеки интелигентен българин.Русе ще остане в сърцето ми докато съм жив .Русе е моята споделена любов !
Декоративни таралежчета от ЮАР
